Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единствен свидетел на болката й.
Таня погледна с любов бялата орхидея, която стоеше на перваза на прозореца й. Цветовете й изпълваха въздуха с благоухание. Понякога й говореше. Разказваше й за времето, когато самата тя бе дете. Тогава тичаше безгрижно по поляната и гонеше пъстроцветни пеперуди. Гледаше ги как кацаха на цветята, упоени от сладкият им нектар.
Лятото обичаше, когато дядо й косеше тревата под къщата им. Тя лягаше на топлата земя и се взираше в облаците. Те й приличаха на големи замъци, в които живееха приказни принцеси. Вдъхваше с пълни гърди ароматът на прясно окосена трева. Това бе мирисът на дом, любов и щастие. До сега тя все още ясно усещаше този аромат. Запечатал се бе в съзнание ...