Бялата светлина
''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търсеше нещо. По дрехите му личеше, че е бедно. Тя беше облечена с голям разпокъсан черен балтон, изядени ботуши и с бинт на ръката. По яката на балтона, както и по копчетата беше хванала скреж. Косата и беше мокра и тук там се губеше по някой кичур. Лицето и беше изпепелено, имаше кръв по балтона, както и на бинта. Очите и бяха изпъкнали като на светофар. По пътя имаше влюбена двойка, но те не я виждаха или поне бяха твърде влюбени, за да я видят. Държеше нещо в бинтованата си ръка, а другата не я помръдваше. Над главата и имаше бяла светлина, идваща сигурно от лампата, под която беше застанала. Светлината приличаше на ореол. Светеше толкова силно, че осветяваше пътя на 50, 60 метра. Не можеше да бъде просто от лампата, защото близо до нея имаше тъмна опожарена сграда. Когато рекох да ида до нея, небето сякаш трепна и момичето мигом изчезна. До същата тази лампа имаше стълб, на който седеше некролог с лика на това малко момиченце. Явно беше загинало при пожара, който беше избухнал. Но нямаше как да я видя на това място и след по малко от секунди да отлети някъде на горе, в небесата. Дълго мислих за станалото със свито на топка сърце.. Днес на небето изгря нова малка звезда, с невинна детска душа.''
© Памела All rights reserved.
