БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спокоен, зрял и уравновесен, че нямаше как жената да не каже на мъжа:
- Ти си голямо говедо.
Той кимна в знак на съгласие. Това подлуди жената, тя спря да плете и насочи куката към него като копие:
- Говедо казах, че си! Не чу ли?
- Чух, чух. Чувал съм го това. Сега чета новини.
Жената съвсем се ядоса, опита се да стане, но реши, че не си струва усилието. Затова изсъска:
- Ето ти на тебе новина: ти си най-голямото говедо, което съм виждала! Най-голямото, което е съществувало на земята!
„Това е защото не си си свалила очилата. Ако ги махнеш, по-малък ще ти изглеждам”, каза си възрастният господин, но вместо това каза:
- И аз те обичам. Искаш ли да излезем на разходка да ти разкажа какво прочетох ...