Бяло

БЯЛО

В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спокоен, зрял и уравновесен, че нямаше как жената да не каже на мъжа:

- Ти си голямо говедо.

Той кимна в знак на съгласие. Това подлуди жената, тя спря да плете и насочи куката към него като копие:

- Говедо казах, че си! Не чу ли?

- Чух, чух. Чувал съм го това. Сега чета новини.

Жената съвсем се ядоса, опита се да стане, но реши, че не си струва усилието. Затова изсъска:

- Ето ти на тебе новина: ти си най-голямото говедо, което съм виждала! Най-голямото, което е съществувало на земята!

„Това е защото не си си свалила очилата. Ако ги махнеш, по-малък ще ти изглеждам”, каза си възрастният господин, но вместо това каза:

- И аз те обичам. Искаш ли да излезем на разходка да ти разкажа какво прочетох във вестника?

Обличаха се бавно и някак тържествено, сложиха вълнени чорапи, вълнени шалове, вълнени шапки и вълнени ръкавици – жената наистина плетеше добре. Тези две стари, уморени вълнени топки, хванати под ръка, се затъркаляха в парка наблизо, снегът ги валеше и спускаше пелена пред очите им, а на тях им беше още по-бяло, защото и двамата бяха с пердета на очите. Бяло, толкова бяло, колкото може да бъде само в болница или в мислите: чисто време.

- Нова операция са подхванали полицаите, ще борят престъпниците с червеи – започна разказът си мъжът. – Те така си наричат операциите.

- С червеи ли? Дотам ли стигнаха? Че то да не е риболов, та с червеи да ловят престъпниците?

- Ми що да не е риболов? Ти помниш ли когато веднъж се върнах от реката с пет килограма прясна пъстърва?

- Помня, как да не помня. Не беше пъстърва, но беше вкусна. Не беше пет килограма, но стигна за вечеря. И не беше прясна, а замразена.

- Не издребнявай. Важното е, че с червеи може да хващат и пъстърви, и шарани, и каракуди, и уклеи...

- Всички видове риба ли ще изброиш сега?

- Защо не, имаме време.

Дискусията за борбата с престъпността като форма на риболов не израсна до дебат, но двамата се разходиха хубаво, сивото небе пращаше студен благодат и тишината създаваше ехо от всяка паднала снежинка. Тя забрави защо го нарече говедо, най-голямото на земята, той пък не се сети да я попита защо е говедо, но денят въпреки това се очертаваше приятен и съдържателен като възрастта им.

Когато влязоха в апартамента, още от вратата ги лъхна силен мирис на загоряло. Зелето! Варивото беше загоряло.

- Говедо с говедо! – извика жената. – Забравил си да изключиш котлона.

Тя изведнъж се досети защо сутринта го беше нарекла говедо. А той реши, че вече съвсем няма смисъл да я пита защо.