Чертата, която ме определя, е чувството ми за безнаказаност. Обичам да хвърлям ръкавица в лицето на хората без да си давам сметка за останалото, знаейки, че последствията за мен ще бъдат нищожни. Това мое отношение е съвсем лесно обяснимо с ироничната ми жизнена история. Роден съм през произволна година от шестдесетте (макар да знам точната цифра, рожденият ми ден никога не е бил повод за празник), в семейство– всъщност, извън семейство.
Вероятно нещата щяха да бъдат много различни за мен, ако съдбата с един велик трагикомичен замах не бе заставила майка ми да посочи името на баща ми на лекарите секунди преди да издъхне след моето раждане. Така той, тогава човек не напълно лишен от съвест, бил принуден да ме вземе при себе си, въпреки явно неловката ситуация, която това е създало за неговите съпруга (моя мащеха) и синове (мои по-големи полубратя).
За баща си бях явно свидетелство за убийството, което беше извършила неговата сласт. И като всяко дете в подобна ситуация, се научих майстор ...