БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главните, за други второстепенните, за трети са масовките.” Бе слушал често тези думи от приятеля си от детските години, от актьора Кънчо Кръстев. Където и да отидеха, Кънчо винаги ставаше душата на компанията. Жизнен, елегантен, изпълнен с доброта и оптимизъм, печелеше сърцата на хората около себе си завинаги. Дали си беше по природа такъв или играеше роли, Никола така и не разбра. Жените му се възхищаваха и връзките му с тях бяха многобройни, като ролите, които играеше на сцената.
Никола се бе запознал с Милена преди няколко дни. Не знаеше почти нищо за нея. Така искаше да спечели приятелството ù. Досега винаги бе губил бързо момичетата, които харесваше.
Забързан за срещата, той поглеждаше често ...