На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, мъката, радостта на обитателите си. В една от тези къщурки живееше чичо Никола. Косите му бяха побелели рано, въпреки че видимо изглеждаше около 40 годишен. По челото и около очите му, сякаш невидим художник бе нарисувал тънка, едва доловима мрежа от бръчици. Чичо Никола имаше добро сърце, несломено от житейските неправди. Въпреки че не се порадва на семейство дълго, той намираше липсващата му топлина в съселяните си, в усмивките на техните деца. Понякога той гальовно ги смъмряше, сякаш бяха негови собствени синове. Никога не се порадва на детски смях в собствената си къща. По Коледа дъщеря му се роди мъртва. Вследствие на инфекция при раждането, съпругата му почина в каруцата на път за бол ...