Българската връзка
Вече е безпорно,че българите са играли роля в Ренесанса и то ключова.
Пръв във Флоренция се озовава Александър Бъчваров от Пловдив т.н. Александро дей Фелибето,
наричан Ботичели-Бъчвичката, по аналогия с брат му Иван Бъчвата (Джовани ла Бота).Резултатите от експеримента са толкова добри, че след като той се оттегля от активна дейност поканват още един българин: Михаил Ангелов известен повече като Микеланджело .В желанието си да го видят в града си, властните Медичи не се спират и пред откровенна фалшификация-Натурализират като незаконен син на един нотариус он Винчи бразилецът Леонардо.
Независимо от откровенното толериране на новоизлюпения италианец, Мишо бързо става лидер. Изглежда че го
чака дълга и безболезнена кариера във Флоренция, когато на хоризонта се появяват богатите Римски клубове с милионите на Папата. Използвайки противоречията на Ангелов със собствениците на клуба, и желанието на бразилецът
да припели, те успяват да ги привлекът.
Гледан с подозрение като чужденец, хапан от пресата заради рекордната трансферна сума, Мишо съумява да остави трайна диря в паметта на Римската публика и да спечели двубоя с Леонардо. Нещата на бразилецът не вървят. Той е
отстъпан по за сезон два на по бедните клубове в провинцията, за да завърши кариерата си във Франция. Все
пак под натиска на изгряващите местни звезди, Ангелов е принуден на свой ред да се оттегли. В резултат на това идва краят на хегемонията на Рим и настъпва времето на Венеция.
Тук също познават българите. За кратко време блести звездата на Йордан
Йорданов/Джоржо Джоржоне/, загинал твърде млад, може би не без участие на мафията. За да са конкурентноспособни на Рим, Венецианците купуват Павел Калев, наричан Зеления /Паоло Каляри, Веронезе/ и Якоп Робев известен като Бояджийчето/Тинторето/, заради навика си често да сменя клубната си принадлежност.
Вьв Флоренция,Рим и Венеция нашите създават един революционен стил, характеризиращ се с пасове в перспектива и сложни многоходови композиции. Абсолютизиран, превърнат в схема, лишен от естествените си изпълнители-Българите, този стил умира безславно в Болоня.
Последната голяма личност в Италианския Ренесанс е Михаил Ангелов Караваджията (Микеланджело да Караваджо). Дисквалифициран твърде пресилено той слиза рано от сцената. Неговият реалистичен стил остава неразбран от свикналата с евтини ефектнни изпълнения Италианска публика.
В последно време отново виждаме Български играчи да търсят препитание в чужбина, и така, рискуваме поредния Ренесанс отново да се състои вън от България.
© Слав Коруба All rights reserved.
