-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах ти, че ще е готов в началото на седмицата.
- Нямам никакво време! - отговори клиентът.
- А къде ти е времето, млади човече?
Двамата мъже се усмихнаха. Часовникарят покани младия мъж да седне, който се поколеба за миг, но прие поканата.
- Къде ми е времето ли? - попита младежът. - Ами, ходя на работа. След това се виждам с приятели, това ни е отдавна. После се прибирам. Приготвям си вечеря. Убивам малко време с някой филм или предаване по телевизията и си лягам. На другия ден пак. Нямам никакво време.
Часовникарят го погледна. Свали очилата си и каза:
- Всеки от нас има достатъчно време. Това, че го губи си е за негова сметка. Аз се занимавам с часовници сигурно има вече четиредесет години. Бях млад като теб. И все бързах. Захващах един часовник, заедно с него друг. Да не изпискам кленти. Бързах. И да ти кажа, не ми вървеше работата. Хората идваха в уреченото време и аз ги връщах, защото поръчките не бяха готови. Така им казвах, че нямам време.Видях, че няма как да продължавам така. И започнах да си работя спокойно. Започвам едно и докато не го свърша не захващам друго. И видях, че всъщнот има време. Когато човек си подреди нещата по важност, тогава и стрелките се движат в негова полза. И понеже го ценя, не ми се е случвало досега да търся начини да го убивам. А го използвам или да науча нещо или пък за почивка, която да ми даде сили. Едно запомни от мен, момче. На този, на когото не му стигат двадесет и четири часа, ако ще да има петдесет за деня, пак няма да му стигнат. Разпиляното време не носи спомени. И аз блъскам по цял ден. Очите ми отслабнаха вече да се взирам в циферблата. Но това осмисля деня ми. И вечер, когато се прибера, аз си казвам, че времето ми не е било загубено. Че съм успял да свърша заложеното за този ден. И имам време да се почерпя с приятели. Да прекарам вечерта така, че на другия ден да съм пълноценен. Не знам дали ще дойдеш отново. За мен ще е хубаво да не идваш, защото ще знам, че съм си свършил работата. Но запомни този съвет от мен. Времето е едно и също за всеки човек. Важни са приоритетите. Или по-просто казано, да си нареждаш нещата по важност. И винаги, ама винаги да отделяш възможно най-много от деня си за този, който те обича и има нужда от теб. Другото е вятър. Ще ти кажа само още едно нещо и няма да те задържам, нали нямаш време. Природата знае най-добре. От нея трябва да се учи човекът. Виж листата. Не бързат да стават пъстри. Когато им дойде времето се оцветяват и падат. Плодовете не зреят рано. Птиците не бързат да отлитат към топлите страни щом тук е лято. Всяко нещо има своето време. и бързаш или не, то ще дойде. Хайде, довиждане!
Младият мъж взе будилника. Усмихна се. Стисна ръката на часвникаря и каза:
- Ще мина пак, дори и без да имам нужда да се ремонтира нещо.
- Ще имаш ли време?
- Ще имам!
Двамате мъже се разделиха. Те знаеха кое колко струва. Че всяко нещо има цена.
Цената на времето.

Явор Перфанов
20.10.2022 г.
Г. Оряховица