Център за координация на пресичащи се пътища

 – Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá

 цветовете на въодушевлението.

Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.

– На работа сияйни, Празник е!

Неописуемо блаженство, изтъкано от Любов изпълни пространството. Той, Неназовимият, Безпределният беше тук. Всеки от неуморните труженици в делата на Провидението тръпнеше в очакване, коя холограма ще избере Създателят.

Безплътно докосване и избраната, от микроскопична се разрастна до рамера на залата. Всички затаиха дъх и се потопиха в историята. Знаеха, че обича всяка платформа за Живот от Творението Си, но Земя си Му беше слабост. Затова и не се изненадаха когато се ширна морето, целуващо с тих плисък златистия пясък на брега. Слънцето нежно прегръщаше хълма, приличащ на акостирал кораб и жадно пиеше роса от богатата зеленина. Корморани, чайки, гларуси, врабчета и гълъби се рееха привлечени от невидимото сияние на Любовта. Той и тя, седяха на плажа един срещу друг с хванати ръце и се гледаха влюбено.

Той: – Обичам те! Заклевам се пред Бога и пред теб, че никога няма да те изоставя и нараня!

Тя: – Обичам те!

Страстна целувка запечата думите им, а невидима за тях червена светлинка присветна в командната зала на Провидението. Клетвите изискваха особено утежняващи обстоятелства, за проверка на думите – намерения.

Макар и на немалко (по земните стандарти) разстояние, те бяха непрестанно заедно. Знаеха във всяка минутка, кой къде е и какво прави. Чуваха се десетки пъти на ден, а вечер в скайп си разказваха деня, вечеряха заедно, споделяха мисли, творчески импулси, емоции, крояха планове и рисуваха  бъдещето си. С Божията благословия поне два пъти месечно бяха истински заедно. Съвсем в началото се изненадваха и забавляваха от еднаквостите, в мисли, възприятия, харесвания на едни и същи неща, но свикнаха с това – в последно време само се споглеждаха усмихнати и с целувка увенчаваха синхрона.

Провидението изпадна в сериозно затруднение и събра експертите. След дълги дебати, решиха да разклатят доверието между тях и изпитът беше в ход. Намалиха притока на Божествена енергия у нея, замъглиха ясновиждането ѝ и я тласнаха към илюзията, която досущ приличаше на реалност.

Пътувайки към дома, след поредното им истински заедно, тя се изненада от мислите, които я връхлетяха – съмнения се загнездиха в ума и породиха представи, които я извадиха от релсите на безметежната им и безусловна вяра един в друг. В следващите седмици, тя влезе в ада на недоверието, а той всячески се опитваше да я извади от него, ограничавайки до абсурдност свободата си. И двамата страдаха. Тя от емоции и чувства, които мислеше, че е преодоляла безвъзвратно, той от безсилието си да я убеди в истинността си. От контролирано, взаимно управление на полета Любов, в един момент, усетиха, че са на автопилот, катастрофата беше неизбежна.

След последната им среща, в която разправиите изядоха половината от времето им, за истински заедно, той се обезсърчи и даде воля на мислите, които обвиняваха. Сладостта се стопи, мястото ѝ беше заето от горчилката. Пусна корени увереността, че нямат общо бъдеще. Обезсърчен и мрачен, той спря да я търси, а когато тя се обаждаше, отговаряше едносрично и студено. Минали връзки напористо напомняха за себе си, но не го радваха, нищо не го радваше. Светът му се смрачи.

Общата нишка изтъня съвсем и всеки миг щеше да се скъса безвъзвратно.

Провидението отново свика експертите. Трябваше да ги съберат. Не биваше, този съюз, договорен между Душите преди въплъщението и благословен от Бог да се разтури. Вече нямаше значение дали той ще вземе изпита изцяло или частично. Думите му „Аз ще се погрижа за всичко“, бяха за следващо изпитание. Оставаха броени дни до края на проверката и Провидението искрено се надяваше, с непоклатимо търпение, той да се справи и с двата теста (в последния век, работата в центъра се увеличи неимоверно), но уви. Съвета стигна до единодушно решение – да действат чрез нея, премахвайки блокажите.

В най-дълбокото ѝ съкрушение мощен поток от Божествена енергия се вля в цялото ѝ същество и я изпълни. Душата въздъхна, сърцето се ратвори и изплуваха думите, които в следващите часове, дни и нощи неспирно звъняха като мелодия, която я изпълваше с покой, мир и хармония: „Любовта е дълготърпелива. Любовта е смирена и кротка. Любовта е разбираща и приемаща. Любовта е прощаваща. Съм Любов и Светлина!“ Знаеше, че няма нужда от дословните думи на Апостол Павел за Любовта. Тези бяха достатъчни за изцелението ѝ и завръщането от ада. Пътят на Любовта се разстла пред нея, около нея и изпълни всичко съпътстващо я. Огорчението се стопи. Болката се стопи. Пламенно се молеше за щастието на света и всички същества, които го населяват. Молеше се и за неговото щастие, независимо дали ще продължат заедно или всеки ще поеме по пътя си. И... чудото се случи!

Последната картина в холограмата изпълни залата с възторг: До чудна църква, с градеж от светлина, той и тя седяха на земята с преплетени длани, гледаха се усмихнати, а около тях се носеше сиянието на Любов и Благодарност. Недалеч, в диплите на планината беше домът им, малка бяла къща с цъфнала градина. Безброй пчелици жужаха, отпиваха сладост от усмивките на Бог и я даряваха на света за да го събудят.

– Забележителна работа! – грейна Създателят и благо погледна труженика закрилник на

 двамата влюбени. – И, заслужено повишение като Провидение на планетата ТеОби. Щастие изпълни командната зала и целия център. Всеки, с устрем и вдъхновение се зае с делата си. Провидението кимна удовлетворено и с премерен жест отми от себе си едва забележимия нюанс на гордост. Беше недопустимо да изпитва подобни чувства при поста, който заемаше. Огледа се, дали някой го е забелязал, въздъхна с облекчение и с твърда крачка се отправи към кабинета си.