Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, а нямаш един работен ден! Не издържам вече...
Не чу останалото. Летеше към „Мизерното”. Нахлу вътре и изкрещя към тайфата:
- Копелета, имам работа за нас! Това ще е най-великият ни удар!
Весо, Дидо Дребния и Чаво го гледаха отегчено.
- Ще бием някого, или пак ще ставаме протестъри? – полюбопитства Чаво.
- Не! Ставаме бачкери!... Започваме работа във фабрика!
Настъпилата тишина можеше да се пипне с ръка. От съседните маси извърнаха погледи към Йоцата. Свърталище на дребни бандити, измамници и таксиджии-копърки, „Мизерното” не бе чувало подобни думи.
- Да вървим навън! Тук ушевците са повече от хлебарките.
На пейките в отсрещното училище Йоцата разкри плана си.
- Нова фабрика за слот машини н ...