Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, а нямаш един работен ден! Не издържам вече...
Не чу останалото. Летеше към „Мизерното”. Нахлу вътре и изкрещя към тайфата:
- Копелета, имам работа за нас! Това ще е най-великият ни удар!
Весо, Дидо Дребния и Чаво го гледаха отегчено.
- Ще бием някого, или пак ще ставаме протестъри? – полюбопитства Чаво.
- Не! Ставаме бачкери!... Започваме работа във фабрика!
Настъпилата тишина можеше да се пипне с ръка. От съседните маси извърнаха погледи към Йоцата. Свърталище на дребни бандити, измамници и таксиджии-копърки, „Мизерното” не бе чувало подобни думи.
- Да вървим навън! Тук ушевците са повече от хлебарките.
На пейките в отсрещното училище Йоцата разкри плана си.
- Нова фабрика за слот машини набира персонал. Сещате се, онези едноръки бандити, покер автомати и прочие електронни заебавки по казината. Ще побачкаме малко там. Аз и Весо като електромонтажници, Дидо в дърводелната, а Чаво, като най-тъп, става склададжия.
- Йоца, с какво си надрусан? – Весо гледаше невярващо – Аз само кабели под волана на кола съм връзвал. Електротехник?...
- Електромонтажник! Уреждам фалшиви тапии, трудови книжки със стаж и започваме! Далаверата? Ще имплантираме чипове в няколко от машините и след месец изчезваме. После – живот. Ще обикаляме казината и ще доим нашите крави. Машините де! Няма да гоним джакпота, за да не бием на очи. Ще жънем малко, но постоянно. Две черешки, три черешки. Сто пъти по две черешки, сещате се! Ставаме черешари! На това се казва „пасивен доход” - не правиш нищо, кинтите сами идват!
- Йоца, откачил си! Знаеш ли на коя мутра е фабриката?
- Знам. Споко, няма да ни хванат. Ще се правим, че не се познаваме!
- А тези чипове откъде? Надали ги продават в „Мизерното”.
- Помните ли онзи загубеняк Цайса от даскалото? Учи сто години, сега има софтуерна фирма. Много е напред с материала. Той ще ги направи.
- Ще иска ли?
- Ще му направим предложение, на което няма да устои!
- Значи сега бачкери, а после черешари... – въздъхна Чаво.
След седмица фалшивите документи и препоръки бяха готови. Назначиха ги във фабриката. Още в първия работен ден Йоцата открадна командваща платка за класическата машина „Седмиците” и направи снимки на окабеляването в слот-машината. Занесе ги на Цайса. Вече го бяха „убедили” да участва. Съученикът проучи донесеното и разработи чип, който след външен сигнал кара машината да пуска дребни печалби. Разработи и миниатюрни дистанционни за активиране на чиповете. Обхватът беше около метър. След седмица мострата беше готова. Изпробваха я на една от машините. Работеше перфектно. Поръчаха петдесетина бройки. След още една седмица бяха готови. Натам беше лесно. Дидо правеше в дърводелната малки процепи в стените на машините, Йоцата и Весо маскираха микроплатките в тях, както и кабелите към тях. Всички жички бяха събирани в жълто-зелена изолация, имитираща заземяване на машината. Чаво снасяше информация от склада накъде заминават белязаните машини.
И тук удариха на камък. Първите няколко машини заминаха за Лагос, после други за Бейрут, третата пратка за Ларнака. И нито една за България! Чиповете бяха на привършване. Последните машини с импланти в тях натовариха за Киев за някаква фирма Крез 2019 ООО.
- Копелета, писна ми! – отсече на следващата вечер в кръчмето Йоцата – Напускаме и заминаваме за Киев! Откога си мечтая за тройка с украинки!
Бурни възгласи изпълниха „Мизерното”.
Казиното миришеше на ново. На касата заредиха картите с минималната вноска. Бяха дошли да печелят, а не да харчат! Бързо откриха „Седмиците” в дългите редици с автомати. Седнаха, пъхнаха заредените с пари карти в машините, активираха миниатюрните дистанционни. Спогледаха се. Дидо Дребния се прекръсти. Дългоочакваният миг бе настъпил! Със замах натиснаха бутоните за игра. На екраните се завъртяха барабаните, постепенно намалиха скоростта си, започнаха да спират, и едновременно на четирите машини изгряха по три големи СЕДМИЦИ! Изведнъж силният дрънчащ звук на падналия джакпот изпълни казиното от четири места! Малкото играещи се обърнаха с любопитство да видят какво става. А шестима намръщени здравеняци в черни фланелки с надписи Security заплашително бързо наближаваха към „черешарите“. Нови и нови дрънчащи сигнали за още джакпоти шумно огласяха казиното.
Телефонът на Николай Правешки, програмист и собственик на софтуерна фирма изписука. Младият мъж сложи очилата и го погледна. Съобщението идваше от съученика му Иван Йоцов. Николай бе хакнал телефона му и го бе настроил да изпрати съобщение, когато някой от онези чипове се задейства наблизо. Плъзна пръст по екрана. На него затанцуваха три анимирани седмици.
- Падна ли ми, копелдако! – ухили се Цайса – Ще крадеш гаджето ми на абитуриентския ни бал?!...
© Пер Перикон All rights reserved.