Mar 17, 2024, 5:29 PM

Черквата 

  Prose » Narratives
120 0 1
43 мин reading

Година 1967……Младежката символика на поколението.

Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечелили място на конкурсния изпит, а то не беше лесно. За едно място се конкурираха петнадесет души. В приятни приказки и с настроение, не разбраха как е минало повече от час. На обширната площадка се появи млад човек, облечен в синьо яке и в същия цвят каскет.

- Колеги, моля за вашето внимание! Добре дошли в желаното от вас учебно заведение! Официалното откриване на учебната година ще бъде след 25 дни. Вузовският комитет на комсомола е организирал както всяка година есенна бригада в помощ на селското стопанство. Утре с необходимото, подходящо облекло и вещи, заминавате с автобуси в 8 часа. Те ще ви чакат от южната страна на храма Александър Невски. Лека и успешна работа! Строим за Родината!

Автобусът марка „Чавдар”, гордост на българското автомобилостроене се движеше с лекота по гладкия асфалтов път. Премина Пирдоп, влезе в село Антон и малко след площада направи завой и тръгна по макадамов път. Пред очите на младите пътници се откри широко равно поле, а в долният край затворено с хубава зелена гора. Василий не бързаше, и вежливо пропусна колегите си да напуснат от предната врата. Слезе спокойно с тежкия сак от бус салона, махна с ръка за благодарност на шофьора. Огледа се накъде да тръгне и видя до задната врата колега с два сака и две торби. Явно се затрудняваше с пренасянето. Отиде до него. Представи се, взе набързо два товара.

- Благодаря ти сърдечно, колега! Нямаше да се справя сам. Аз съм Борето.

При тях дойде, вероятно колега от големите курсове, облечен в син панталон, яке и елегантен каскет, с пагон червен и звезда на лява гръд, настани ги на последните две легла един до друг. По-късно разбраха, че бригадата има командир и това е той. Покани ги да се строят във формата на буквата „П”, делово разясни организацията на ред и труд. Любезно отговори на въпросите. След обяд бяха на картофеното поле. Местният бригадир разпредели младежите едни да събират, други в чували да изнасят и трети да товарят богатата реколта на двата камиона ЗИС и разтоварват във вагоните на жп гарата.

Първите два дни работата вървеше мудно. Разговаряха повече от колкото работеха. Трябваше ли да има бригади? Каква е ползата от тях? Това дали е доброволно или доброзорно? Но имаше и наказания за неявилите се. Василий беше товарач на камиона при бай Иван и му харесваше. Борката събираше компира*, след машината, която ги беше извадила на повърхността, но не му спореше и му носеше умора. Двамата бяха от пристигналите да работят с желание. На третия ден се освободи место при Василий и той го покани да работят заедно. Прие с радост и от сутрин до вечер бяха товарачи в работата и като че ли и умората беше по-малко.

На петия ден вечерта в лагера с велосипеди пристигнаха две момчета и момиче.

Попаднаха при Дафи - на точното лице. Бивш лидер на учкома**, усмихната, диалогична, добра певица и купонджийка.

Чрез нея селските представители ги канеха на започващите новобрански вечери. Всяка вечер били по 2-3 и нямало ограничение и бригадирите са били добре дошли.

* компир – картоф

** Учком- ръководен орган в училище

 

 

 

Новите приятели сядаха винаги един до друг. Вървеше им приказката, тя ги водеше към новото сближение. На втората вечер на новобранската имаше доста хора и нямаше настроение.

Изведнъж се дочу първо тихо, а после по-високо позната песен. Гласовитият певец беше до Василий - Борето. После дойде и Силви с акордеона и с неговите колоритни песни за маса. От някъде се появи и Дафи. Направиха дует с Борко, младежите запазиха тишина, заслушаха се. Истински певчески концерт и то с какви гласове. От този ден натам, идваха да ги ангажират още на полето за вечерта, а често младите от селото работеха и с бригадирите. Ком’ът, както се обръщаха към него беше ларж и само казваше: ”Колкото искате се веселете, само работата да върви”, а то отиваше до 2-3 часа след полунощ. Дафи беше във вихъра си, за да няма обидени и пренебрегнати тържества на новобранците създаде график. Измисли и като отиват на тържество да се пее песента”Блян” /Пред нас са блеснали житата/. Забележително, с тази песен започнаха да ги посрещат и домакините и се пееше до края. Всички знаеха думите. Дните неусетно се превърнаха в работа и веселба и минаваха бързо, изпълнени със съдържание и ангажираност.

На 14-15-ти ден пътувайки със ЗИС-а към гарата за разтоварване на картофите на площада ги спря жена с пощенска униформа и телеграма в ръка. Получател се оказа Борката. Тъжната вест беше че баба му беше се споминала. Помогнаха всички да си замине. Не се върна повече. Остави единия сак на Василий да го прибере и неговият адрес. До края на бригадата дните минаха бързо. Вечерите бяха приятни, но липсваха песните и настроението от усмихнатият Борко. Местните не искаха, а и не приемаха, че тези весели студенти,които умееха да работят и създават веселби с песни и танци си заминават.

Година 1968…Знанието иска много труд, но след това краси Човека…

Баба Зима трудно отстъпваше на крехката и свежа Пролет. Дали от сезона и тежкият софийски смог, многото семинари и колоквиуми Василий отпадна физически, започна да не посещава редовно университетската програма. Прегледа се и в студентска поликлиника, тази на ул.”Московска”. Лекарката с видимо натрупан стаж, след обстоен преглед и анализ на лабораторни изследвания се усмихна и каза:

- Колега, това е от умората, не се престаравай много. Аз също съм минала по този път. Изписвам ти таблетни лекарства и само 5 ампулни форми за по-бързо оздравяване и след това те каня на преглед.

Започна лечение, но спази и препоръката няколко дни да пази стаята. Още на втория ден по обяд му позвъниха по домофона да отвори и да го чака на последният етаж. Попита кой е, но не последва отговор. Слезе от таванската стая, която обитаваше и какво да види - Борката с торба и чанта, идвал при него, защото един врабец кацнал на тяхната тераса и казал, че е болен. Горещ, силно лечебен смес билков чай в термос, плодове, шоколад, прясно изпечени соленки със сирене.

- Това е от мен и семейството ми за теб. Скромно, но това ще ти помогне да оздравееш по-бързо. Ние сме християни и сме обладани от човеколюбие, а то трябва да е в душата ни, да сме добродетелни и си помагаме друг другиму при всяка нужда, защото това е безценен дар, както ни учи нашия Създател. А истината е, че госпожа Юрданова, хазайката ти, се видяла с майка ми и е споделила. А Истината за нас е Божественото откровение. Бързо оздравяване. След два дни ще те посетя отново.

Василий, още след третата инжекция се почувства по-добре, дойде му и физическа сила от благодатната приятелска храна. На другия ден след поставената инжекция, от вътре му дойде стремеж към живота, сподели с лекарката, получи от нея напътствие и разрешение да отиде на студентските си задължения.

Беше минало повече от седмица от както Василий се бе върнал сред колегите си от студентската група. Прибираха се от „Феята”, любим и модерен локал, който студентите посещаваха, особено в учебните ”прозорци” в спорове и обсъждания по какви ли не теми времето минаваше бързо. Василий беше сред тях, смееше се гръмко. Жизнената енергия, която беше протекла през фините човешки канали Нади, го подкрепяше и одухотворяваше, което беше изписано на лицето му като видима прана, приета от светлината на днешното Слънце. В ръцете си имаше три шоколада „LZ и черпеше колегите си, ей така за здраве. Когато подаде парче, и то по-голямо, на Борко, той с усмивка отказа, което го накара да го погледне учудено, дори леко обидено. В това време Даф го хвана под лакътя, имала да му казва нещо важно.

- Драги колега, сега е пости, затова колегата не приема блажно. Не знаеш ли, че е семинарист и се спазват всички тайнства на Ефхаристията. Не сте ли приятели?

- Даф, ти от къде знаеш? Нали си комсомолски активист!?

- Да, такава съм и правя всичко от сърце и душа, но това което ще ти кажа, много те моля, не казвай никому. Баба ми почита всички християнски празници, прави отлични козунаци, прекрасно боядисани яйца, ежедневно се моли и прекланя на иконите си, а някои са оригинални. Не ходи в църква заради мен, сещаш се защо, моля те за конфиденциaлност. Сега се изпълнява почит към Великденския пост.

След няколко дни двете момчета се срещнаха случайно, всеки тръгнал към дневните си задължения, на ъгъла на ул. „Славянска” и ул. „Раковска”. Борето се усмихна приятелски и с мекия си кадифен глас обясни, че е дочул разговора след случката с шоколада.

- Постите са отредени за да връщат хората в правилната посока към природният закон за хранене и в това няма ефимерност и игнориране. Аз ги спазвам не само от християнското си възпитание, а и за това че съм проповедник на религията. Дядо и баща ми са духовници, моя милост е възпитаник на Софийската Духовна семинария. Тя беше настанена в Черепишкият манастир”Успение Богородично”. Слизаш на ж.п. гара Черепиш в Искърското дефиле и веднага разбираш, че си попаднал в приказен свят, забележителна природа, река, скален феномен- Ритлите, пещери, животворен въздух, смълчаните магични постройки, скрили в себе си история на българите, важни събития и легенди. Там живяхме и се обучавахме до 12-ти клас на пълен пансион и строг типик.

- До дванадесети клас?! - попита Василий - И какво точно изучавахте?

- След сутринната литургия, всички семинаристи влизат в класовете си. Учебната програма включваше предмети като катехезис, богословие, догматика, омелетика, литургика, апологетика, източно църковно песнопение и всички задължителни предмети на светското училище. - Сладкодумеца погледна скришом слушателя си. На лицето му беше изписано учудване, а в очите просветление от разказаното. - И още нещо, приятелю. След дипломирането си, за нашия випуск, който беше 200 души имаше кулминация: ритуал да забием Божият кръст. В шепа отбрани абитуриенти бях и аз. Разбира се, че бе трудно, защото до скалите се стигаше екстремно. Като отидеш там и погледнеш към скалите, ще ги видиш. Те са като ореол над реката.

Неусетно бяха стигнали до Народния театър. Сетиха се, че имат ангажимент. Василий тръгна към емблематичното кафене „Бамбука”. Там се събираха част от студентската група, за да решат как да се снабдят с билети за концерта на звездната италианска певица Мина, а като знаеше, че там ще бъде и перфекциониста Даф се забърза. На другата страна тръгна Борко, не биваше да закъснее, защото маестро Ангел Манолов беше точен и взискателен, предстоеше концерт на академичният хор в зала „България”. Но взаимното душевно сближаване на изграждащото се приятелство, се усети в двамата. Едновременно се обърнаха и помахаха за довиждане, бяха пропуснали да го кажат на раздяла. Обаятелният разговор между двамата ги беше сближил още повече.

Двамата състуденти в днешният следобед, отработваха пропуснати упражнения по хистология. Доцента от катедрата не признаваше отсъствия, извинени или неизвинени. За да имаш знания, трябва да си го научил. Близо три часа гледаха препарати под микроскоп, което беше изморително. Асистента показваше, обясняваше и препитваше така, че да усвоиш материята. Тръгнаха си с трамвая и бързо пристигнаха на тяхната спирка. Борето за довиждане каза:

- Моето семейство те кани на вечеря в събота по-рано, около шест часа. Това е, не е грешка, след това има изненада за теб. Потрай само още три дни. Засега толкова. До утре.

Василий тръгна за вечерята, насочи се към Кристал. Спря пред любезната, на средна възраст цветарка. Сподели по какъв повод и за кого е предназначен букета. Стана красив и свеж от пролетните цветя, дори ухаеше ароматно.

Масата беше сложена,подбрана разнообразна постна храна. Поканиха госта да седне. Чичо Георги, бащата на Борето, който беше свещеник го поздрави за добре дошъл и представи членовете на семейството си.

- Добре дошъл си у нас! От сина си зная, че сте добри приятели и си помагате. Ние сме християнско семейство и почитаме Бог. Не зная ти в кого вярваш. В обществото има и божествена религия и марксистко-ленинска теория. Това няма значение, чрез спазването на установени правила и норми човек изповядва своята вяра. Възможно е да разкрием вярата в няколко аспекта. Вярата като живот, като благочестие или като добродетел и като знание на определени догматически и нравствени истини. Важно е човек да стане добронравен, уважаващ хората и ненавиждащ злото и порока в своя мироглед.

Последва молитва преди вечеря. Всички се прекръстиха и казаха Амин. Госта хвана дискретния поглед на отеца дали се кръсти правилно, но той знаеше как, беше църковно кръщаван. Вечерята започна, домакините предразполагаха с настроението си новия си сътрапезник, а свещеника се шегуваше непрекъснато и нямаше нито капка от сериозното произнесено преди малко откровено Божие слово. В края на вечерята Борис се обърна към приятеля си и каза:

- А сега и изненадата. Каним те с нас на пасхалната служба. Ето ти и официална покана, тя ще ти е необходима и ще видиш по път защо.

Компанията тръгна от „Раковска”№125, към храма Света София. Още нямаше и 10 изминати крачки и стоп - мъже в тъмни костюми, с меки филцови шапки поискаха паспорти и покани. Василий се смути доста: „отиваш на празник, а властта те проверява!” Преминаха, започна да си прибира документите, но Борко го спря.

- Ще ти трябват още.

Действително, показаха ги още пет пъти. Да, до крайната точка, наредените в кордон охранители през 5-6 крачки в редица си вършеха работата взискателно, строго и без вежливост. Пристигнаха в храма. Иконом Георги пое веднага ангажиментите си за празника, сестра му и леля попадия също. Борко преди да отиде в църковния хор, доведе приятел и го представи:

- Това е твоя херолд за цялата вечер, моля не се губете, името му е Уриил*.

- Здравей, Василий, ти си с име на светец. - рече новият му другар. - Харесвам това име. Един от тримата светители на Църквата, архиепископ, писател, доктор и велик богослов. Цитирам за поста, той казва ”Ражда целомъдрие в душите”. - Подаде му голяма свещ с кръгло картонче в долният край, восъчните капки да не изгорят ръката му. И продължи вменената му мисия. - Великопостните църковни служби през делничните дни са характерни със своето покайно песнопение. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната Неделя. И това вече има църковен ритуал. Погледни свещениците как

 

* Уриил – архангел, светлина Божия

 

са облечени. В нова премяна, одежди бели, богато украсени, великопостни. Тези преобличания символизират триумфа на Христос над греха и смъртта. Настоящето богослужение е най-високата точка в православната литургическа традиция. Предават на човека най-дълбокото духовно проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

Благодатните, нежни песнопения, независимо в по-ниски или извисени гами, празничната, силно въздействаща обстановка, неусетно изведе богомолците в 12-ти час на Полунощница с канонът на Велика Събота. След обиколката на двата храма Св. Александър Невски и Света София, се чуха Божествените поздрави ”Христос Воскресе” и „Во Истину Воскресе”. Дори гласовете на възрастните хора излъчваха сила, увереност и красота в посланието си към близки и непознати хора.

Василий се беше спрял пред входа на храма да изчака Уриил. В обърканото му съзнание, след това Божие тайнство му дойде промисъл, нямаше мистика, а свещенодействие в името на човека. Вярващите се обединиха в едно и говореха на един език, който им носеше кротост и смирение, което те отваря към самопознание и любов. След като се събраха двамата тръгнаха за домовете си, но не пропуснаха да забележат че „бомбетата” все още бяха тук.

Всяко чудо за три дни. Василий беше запомнил светия девиз от друг колега семинарист на Борко. Бяха се срещнали на празника на Борис-Михаил-Покръстител на църковният събор

във Велика Плиска, Велико Преславският и Шуменски митрополит Кирил. Една обаятелна, силно въздействаща личност. След този спомен Василий неусетно защо започна да се обръща към добрия си приятел не свойски и гальовно, а с божието име Борис. Само че чудото не свърши за три дни, появи се на шестия ден. Този ден също беше включен в Божия морален кодекс. Пред голямата лекционна зала, на черната дъска за съобщения от студентска канцелария имаше съобщение от вузовският младежки комитет, името на Василий беше още сред първите. Ново двайсет, какво общо има с активистите.

В уреченият час беше пред вратата. Имаше от всички курсове и то доста студенти. Дойде му реда и влезе. На голяма заседателна маса от едната страна бяха седнали представителите на декамесето, от другата колегите призовани като него. В последният момент видя и Дафи, насочи се към нея. Със сериозен вид на лицето, тя делово му посочи да седне и го стрелна с въпрос.

- Колега, бяхте ли на великденската церемония, религиозен ли сте?

- Не, не съм. Бях там от интерес към събитието. Имах и официална покана. - Тя беше още в него и я подаде.

- Входна карта 001171 от Светия Синод за посещение на Великденска служба. Умоляват се богомолците….. - Прочете на висок глас цялото изписано съдържание. - Тази покана няма да ви донесе наказание, но не са за предпочитане подобни посещения. Моля, подпишете тук и сте свободен.

Дните за двете момчета не само бързаха, дори летяха. Събраха нужните подписи, завериха редовния семестър. Започнаха да се готвят за изпитната сесия. Успоредно с тях вървеше и усилена подготовка за Световния младежки фестивал в социалистическа София. Грандиозен форум за държавата и столицата. По този случай сесията беше изтеглена напред. Живота вървеше с предварение. След успешната сесия се включиха като доброволци за осигуряване на престоя над двадесет хиляди младежи от 138 страни. Лятната селскостопанска бригада беше отменена.

Септемврийските дни бяха топли и безоблачни. Провеждаха се дни на културата и изкуството организирани от Института и Райсъвета, като ехо от студентския форум. Имаше много участници, зрители, гости от приятелски университети. Двамата приятели след като гледаха част от програмата си тръгнаха. По път им беше „Феята” и се отбиха на по бира. Имаха какво да си говорят, все пак не се бяха виждали повече от два месеца, докато Василий изтърси:

  • Борис, днес си получих отпусното удостоверение от ректората. Ще продължа образованието си във Варненския медицински университет. Утре след обяд пътувам. Появи се кратко бездумие и тишина. Разговорът продължи, но вяло и не така по приятелски задушевно, и все пак се превърна в импровизирано мъжко изпращане, без излишни емоции.

Година 1970…..

Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва /Мат.19:6/

Пролетта в морския град се появи със слънчеви дни, синьо море, безоблачно небе, но духащия бриз носеше хладни, ободряващи струйки, и довя важно писмо с покана за предстоящата сватба и венчавка на приятеля Борис.

Василий пристигна рано пред храма Света София и докато се оглеждаше, възрастна жена излезе от вътре и започна да почиства пред църквата. Появиха се и млади хора с пакети и чанти, като че ли бяха помагачи за предстоящия ритуал. В градината пред обителта група мъже с костюми разговаряха, дали бяха близки, но пък да няма и една дама сред тях. По- късно се разбра, че са от десе-то. Проверяваха личните данни и поканените на ритуала близки, защото телевизията щеше да снима филм. Имаше и още една съществена изненада, ще се разбере по-късно. Във филмотеката на бг тв нямало църковна венчавка. И изведнъж спокойното и тихо място се огласи, изпълни с хора, всички вършеха нещо свързано с венчавката.

Пропуснаха всички поканени в голямата зала, заеха местата си, само децата продължаваха да се губят и търсят родителите си. Църквата Премъдрост Божия е с нетипичен интериор, което го прави неповторим като визия, напразно погледа търси красиво изписани икони и изографисани божествени сцени. Но пък има богата история, храм използван от различни религии, но съхранен.

Започна песнопение от църковния хор. В притвора на храма свещенослужителя извърши обручение и постави пръстените на младоженците. Окръжността, която означава „в безкрайността” това е взаимното „Аз ти се доверявам безусловно във всичко”. След това отецът повежда женихът и невестата в наоса на църквата. Изпълнявайки обреда всички свещенослужители, облечени в бяло и златисто, се наредиха около главния, който имаше великолепна златна корона. Колко голям антураж, защо ли? Светлината от храмовия купол заприижда по-силно и заслепяваше очите, които не искаха да пропуснат ни най-малко. Василий се загледа в младоженците. Неповторимата младост излъчваше обич от грейналите от радост очи на двамата, щастливи взаимни усмивки, бледи ликове одухотворени, разпръскващи добролюбие към присъстващите. Дочу се божествения възглас ”Благословено е Царството на Отец, Син и Светия Дух”, венчавката започна. Кулминацията на Тайнството настъпва след думите ”Венчава се Божия раб Борис и Божията рабиня Сияна. От този момент двамата стават едно. Бракът се състои не само от радост и наслади, но и от трудности” - продължи свещеника апостолското слово. Последва поставянето и разменянето на короните трикратно на главите на младоженците като знак на царското им достойнство. Хора пее „Господи Боже наш със слава и чест ги венчай”.

В тържествената обстановка присъстващите се бяха изключили от заобикалящото ги и само едно 9-10 годишно, дребно на ръст момченце пълно с енергия се движеше между Василий и една достолепна на вид жена, чиято възраст не можеше точно да се определи, с дискретен поглед в дясно, облечена стилно в гълъбовосив елегантен костюм, с пришита яка от ефектна брюкселска дантела и перфектно изваяно с грим и руж лице. Тя по всички възможни начини се опитваше да укроти малкият немирник.

- Ето, погледни миличко, поставянето на короните означава, че младоженците влизат в Царството на Христос. Моля те, бъди послушен и всичко запомняй, защото този свещеник е не кой да е, а Патриарх Кирил Български, това се случва рядко да си съпричастен на Богослужение, водено от него.

- Маминко*, а кой пее така хубаво, небесните ангели ли? А короните остават ли за младоженците?

- Да, момчето ми, те пращат песните, а сега чуваме ангелските гласове на църковните певци. Моля, погледни женихът и невестата поемат чашата на спасението с червеното вино и двамата отпиват от нея. Отецът съединява десните им ръце, които държат свещи, свързани с дълга панделка, символизиращи духовно благодатна светлина и ги повежда да обиколят венчалната маса, където е разположен анхелоят. Обикалят 3 пъти, което символизира човешкият живот. Това са първите стъпки на новобрачните като венчани мъж и жена.

- А тези корони наистина ли са златни? - попита малкият немирник, който беше омаян от това, което виждаше пред него.

Василий беше сложил ръката си на детското рамо, търсеше съпричастност към госпожата за успокояване на детето. А той вероятно изморен, си беше допрял и отпуснал главицата на хълбока му. Вече кротнал, слушаше свещените думи на Евангелието ”Тя да остане вечно тържество на любовта на двама души”/Йоан2;1-11/

- Ето сега ще свалят короните от главите им и ще чуеш молитвените думи ”И ще бъдат двамата едно…”

Хорът извиси глас към небето ”Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не превъзнася, на всичко се надява и наистина се радва”**

Молитвата приключи при пълна тишина. Чуваше се само телевизионната камера като тихо напевно мъркане, дори вече силните светлини не дразнеха очите, а помагаха за възприятието на случилото се. Едно от седемте църковни тайнства завърши с особена почит, важност и респектираща тържественост продължила повече от 1 час, дали и не повече. След поздравленията към младоженците дойде и загатнатата изненада. Миряните имаха честта да получат и благословия от патриарха. Дойде ред и на Василий да застане пред светия отец. На една крачка от него почувства, че влиза в аурично поле. Получи полъх, енергийни флуиди и топлина вертикално от първа чакра до малките пръстчета на краката.

- Можеш да целунеш само кръста, млади момко - извади го тихият внушителен баритонов тембър на Патриарха. Знаеше си, че хората пред него бяха атеисти и то закономерни.

- Аз ще целуна и ръката,която носи кръста, символ на победата, защото господ Ви я дал за това, Ваше Високо Преосвещенство. И нашите ръце са дадени за това да създаваме блага в човешкото битие - рече Василий.

- Всемилостиви Боже, дай на това Твое чедо сили и надежди да прави всичко с любов в неговия живот! - Василий прие благодатното божие послание, целуна отново символите, рече Амин и с лек поклон се отдръпна.

В притвора кумът и кумата започнаха да мятат малки бели тюлени хвърленки, пълни с

жито, цветни бонбони, стотинки и отделно изобилно златни конфети, за да се множи

домочадието им и за плодородие. Всички искаха да имат спомен от сватбения ден и за късмет.

 

*маминка – нежно обръщение към баба

** църковен химн на любовта

Василий беше клекнал да си вземе късметче, когато някой сложи нежно ръка на рамото.

Обърна глава и видя малкият немирник.

- Господине, благодаря за подкрепата ви, дано не съм ви притеснил. Аз съм Наум. Сигурно не си венчан още. Пожелавам ти приказно венчаване и царствен свещеник като Патриарха. Стиснаха си ръцете като мъже и сърдечно се сбогуваха.

Василий се видя за малко с приятеля си, поговориха, уточниха часа за среща на сватбеното тържество и се разделиха. За пръв път щеше да присъства на вечерна сватба. Както в черквата, така и в ресторанта организацията беше добре подредена. Изненада го многото народна музика и фолклорни танци играни от софийските гости. Излезе с много впечатления и много настроение. Очите му се грабнаха от силно светещите разноцветни реклами по Раковска - кафе Прага, Варшава, Будапеща, Европа някак си прозаично се усещаше по този начин и нашата страна. Взе трамвай от спирката пред гранд хотел Балкан за нощният влак.

В купето жена на средна възраст си оправяше и без друго приятния вид пред кръгло огледалце, господин облечен в спортно сако се опитваше да чете, сменяйки два три пъти очила. Размениха любезности и си поеха в мислите. На Василий не му се спеше. Толкова много благородни преживявания. Замисли се. Дали това приятелство щеше да продължи и да расте. Семейството имаше друг начин на живот по семейният кодекс. Беше и под силното влияние на видяното църковно тайнство. Това го насочи към аскеза на правилната, последователна, логична мисъл, поведенчески контрол на казаните думи, събирателния аскез, което води към пречистване на кармата. И как това те води към анализа и приемане на догмите на вероучението.

Животът ги раздели по местоживеене. Но родината е като една човешка длан, винаги можеш да срещнеш, когато си поискаш добрия приятел с повод или без повод. Всеки трябваше да си довърши образованието и подготви за живота. И в двете страни имаше извисявания и падове. Моменти на обич и на недолюбване от близки и приятели. Изпитания със сълзи и смях и смесени чувства, но без дълбоки и непреодолими конфликти. Приятелството бълбука в извора на човека и излиза само през него, а в човека това е сърцето и отива само там, където са готови да го приемат. Месеците бързо се изнизваха, за да пристигнат годините, когато дипломираните студенти трябваше да заминат да практикуват получените медицински знания в умения. И двамата попаднаха по държавно разпределение в селски здравни участъци. Единият от приятелите се грижеше за здравето на животните, а другия за хората.

Година 1980…..За приятеля, за който знаеш миналото му, вярваш в бъдещето му. Приятелството което трудно се създава, но споделено веднъж е завинаги…...

Приятелството не се планира. То се появява от малко зрънце, поливаш го, изчакваш и гледаш появилите се кълнове, акумулира се особена енергия. Дали това е еликсира полезен за благотворното приятелство. Двамата приятели създадоха семейства. Любовта е предпоставка за щастливо и балансирано семейство. За да е сплотено трябва съпрузите да добавят компромиси, взаимно уважение, доверие, подкрепа, честност, еднакво уважение и изграждане на детските души в задружното семейство. Слава, съпругата на Василий, имаше къща на морето край Каварна и всяко лято водеше децата там за приемане благотворното влияние на морския климат. Борис и Сияна правиха, струваха и намериха удобна ведомствена почивна станция в Балчик, недалеч от прекрасната ботаническа градина. И така близо месец отморяваха заедно на спокойното северно черноморие, макар и не толкова привлекателно. Децата разнополови, вече четири на брой, се занимаваха с игри и плуване в мир и разбирателство. За учудване без детски дрязги и недоволство. Слава и Сияна си паснаха по женски, опит в работа с хора и мисловен манталитет. Тайно споделяха приятелството на мъжете до тях, как се е появило, как се търсят и допълват. Не им завиждаха, споделяха го, неусетно ги насърчаваха. Освен чистото море и спокойните плажове, в тази част на родината имаше и богата история, която трябваше да се покаже и на децата. Градът от средновековието, цитадела, стратегическо търговско и военно пристанище Калиакра, малко но силно десподство. Яйлата, приморска тераса, под нея пещерен град, изобилие от животинска популация и китна флора. Спряха на „Огънчето”, притегателно место за възрастните и приказно за децата, от миниaтюрна метална тръбичка излиза природен газ и създава вечният естествен огън.

- Борко, знаеш ли, че в племениците ми и в сина ми не гори Божия огън, защото не са кръстени по божията воля? - рече Слава.

- Е случва се - отговори Борето. - Има два храма в Каварна, в кой искате да ги покръстим? Впрочем това е мое задължение, да се върнем и се заемам със святото дело.

Слънчевият предиобед и леко влажен морски въздух създаваше празнично настроение. Облечени в празнични дрехи пред входа на черквата ги посрещна Борис, посочи им с ръка храма и каза:

- Добре дошли в най-старата възрожденска сграда в града „Свети вмчк Георги”. Тя е едноапсидна, еднокорабна като тип архитектура и с обновен иконостас резбован и инкрустиран от череша и орех, за да бъде празника запомнящ се от преживяното тук.

Минаваше вече 1 час в чакане, но свещеника все още го нямаше. Духовната душа на Борис не можеше вече да трае и започна да подрежда нужните неща за кръщенето. Клисарката, която не спираше да си върши работата и го гледаше подозрително, спря при Борис, който й каза нещо, от което лицето й грейна в усмивка. И ето най-после се появи свещенослужителят. Възрастен, с бавна походка, уморен, изписана на лицето неувереност. Призна си, че трябвало да работи в лично стопанство. Имал четири деца и си помагал за изхранването им. Изненада се от Оглашението, вече беше наредено, а той сам пряко трябваше да се подготви за самото тайнство. Облече подходящия патрахил за Кръщенето. Дуна и Драг и най малкия от родата Рос с грейнали лица очакваха и правеха всичко, което им посочваха. ”Призовавам Човеколюбивия Цар и Бог да освети водата, в която ще се извърши прибавянето на нови членове към тялото Христово” - каканиже явно преумореното отче, когато отстрани до него неусетно беше заел място Борис и добави първо тих, но уверен глас, разбираем какво пее и след малко се извиси приятен теноров тембър, отчето отнякъде му дойде сила на гласа, сигурно божествена и стана приятно песнопение. Последваха тайнството Божие, помазване с елея на радостта, трикратно потапяне в кръщелния купел. Духовния пратеник Борис отиде до децата и започна да нарича:

- Деца, вие влязохте след святото Кръщене през вратата на Църквата, вие сте новородени за новия живот с вашата чистота и невинност - продължи с молитвословията си чичо Боре, както му казваха с милост и почит новопокръстените деца. Извади сребърни християнски кръстчета, малки цветни книжки по вероучение и още подаръци, дари им ги с думите:

- Нека Христовата вяра да ви донесе любов, праведност и святост!

Последва песнопение от двамата отци, че Кръщенето е най светлия ден в живота на всеки християнин. Ти и аз поемаме по добрият път, който води към вечно спасение и благодат. Мина малко време и с помощта на Борис бяха написани и връчени и Кръщелни свидетелства. Радостните близки тръгнаха да отпразнуват щастливия Свещен празник с възродени души.

Година 2003….

Дългият житейски път дава мъдрост на човека…

Извървеният път по социалистически, събираше хората, сплотяваше ги, помагаха си безкористно. Чаканата демокрация пристигна без да ги поздрави, тя раздели хората, постави ги в неравнопоставеност.

Живия живот теглеше напред и всички вървяха след него, неотстъпно, непреклонно, без пощада. Така стана, че Слава отиде на работа в София, Сияна я посрещна радушно, две сродни души се събраха и постепенно приятелството се затвърди и започна да расте. Имаш приятел - имаш опора на душа и сърце. Ако пък има страдание, то се дели на половина, преживяваш го по-бързо, минава по-леко, по-бързо се изправяш, защото житейското битие те носи, няма време за умора.

Борис работеше неуморно в частния ветеринарен кабинет в близост до Докторския паметник. Василий не се зачуди къде да го търси. Тръгна за там и го намери. Преглеждаше малко капризно йоркшир кученце, търпеливо и професионално. След което дамата с кученцето си тръгна доволна и благодарна. Последваха дълги задушевни приятелски разговори с настроение и смях, спомени за приятели. Докато Борис изтърси:

- Приятелю, затварям кабинета, поемам по пътя на сеяч на Божието слово. Ти си първият с когото споделям. Утре идваш с мен да видиш черквата, която съм избрал. А сега тръгваме, да те посрещна по християнски за добре дошъл.

На другия ден около обяд пристигнаха в Бусманци. Покоите на храма студени, сигурно от години не беше влизал човешки крак, от някъде лъхаше студенина.

- Драги приятелю, тук ще ти бъде трудно. Имаш много приятели в софийските църкви, да отидем при тях, няма да ти откажат. - Не прие предложеното облекчение, а с блажена усмивка рече

- Пастирът започва от най-ниската земя и така по реда си нагоре.

Справи се с много личен труд. Достави нови силни печки. Храма се затопли. След като напусна, хората казаха, че отец Борис го топлел повече с присъствието си и голямото си сърце и обич и помощ към енориашите. „Парадигмата създадена от духовната семинария се беше появила в душата на моя приятел” - помисли си Василий – „дано да бъде без драматична тенденция в искреното желание да свещенодейства”.

Поредно софийско присъствие на Василий и вчерашната вечер приятелските семейства до късно бяха заедно. Нямаше и 11 часа когато звънна телефона, беше седнал в кафето на археологията.

- Около 12 часа те чакам на пресечката на „Съборна” и „Цар Калоян”. Имам изненада за теб.

Видя го малко преди уговорената среща, говореше с някого. Приятелят, на когото имаше доверие, знаеше че може да разчита на него за всичко. Как с времето оформи в него ейдос, без интердикция, меко, умерено, бавно и плавно с умела словестна интерпретация за навлизането в християнството. Вярата християнска не се отъждествява с религията, защото са различни по смисъл, беше запомнил Василий. Неговия приятел го бе научил да вярва в нещо, да живее с него, затова го беше възприел като Борис – неговия личен Покръстител и затова от един момент го наричаше с това богоизбрано име като знак за почит за богоугодното дело. Вървейки с мислите си почти беше стигнал до него. Облечен по- различно, дори в черни свещенически одежди, но с друга кройка, по-официална, правеше го по-висок, раменете изправени и с поглед леко извисен към небесната шир. Подаде ръка и каза.

- Да влезем в митрополията.

Спряха на малкото църковно площадче.

- Тук сме пред църквата „Света Петка” – Стара, датираща от 13 век. Пазят се и мощите на Светицата. Свещено място. От тук тръгват небесните покровители на българите. Светителите на Бог, за да утвърдят християнското учение за благочестие и праведност.

 

Василий слушаше с внимание поучителните слова. Не питаше нищо. Гледаше с учудване и почит Борис, който даваше благословия на хората, които минаваха покрай тях и целуваха ръката на отеца.

- Имам изненада теб. Заминавам на отговорна мисия в Загреб, за да бъдат българите в храма Господен заедно, с една мисъл по-близо до Бога и до България. Ставам емисар Господен.

Василий запази самообладание, а не като предният път да си дава мнението, но помисли в себе си ”хедонизъм или аскетизъм” търси моя приятел.

Не измина много време, за да разбере, че Негово всеблагоговейнство протойерей д-р Борис п.Георгиев п.Кръстев се разделя със земното си съществуване там. Изключително отдаден на светата Литургия се молеше за душите на местните хора, за тяхното здраве и благоденствие.

Година 2004….

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно за оногова да си спомня какво е направил/Кана сюбиги Омортаг/

За да постигнеш нещо желано се иска труд и то упорит. Каквото посее човек това ще пожъне, който сее в духа ще пожъне вечен живот/Мт3:12/. Ежедневен неуморен, последователен, благодатен труд на отец Борис полагаше за предстоящото Рождество Христово. Посетите семена даваха резултат миряните в енорията лека по лека се множаха. Готвеше Светата литургия за Загреб, а имаше и покана за Осиек. Неимоверен труд, а силите имаха лимит. Атакуваха го вируси зли и настъпателни, подмолното и коварно действие доведе до плевропневмония. После ще я лекувам, дай ми Боже сили да мине празника. Но заразата порази и сърцето, адска атака и масивен предно страничен инфаркт. Лекарите дадоха всичко от себе си. Сияна от дистанция също им помагаше, дори и по мобилният телефон докато пътуваше, за да помогне на колегите си за лечението му. Свещенослужителят се пренесе в отвъдното.

Василий веднага замина за сбогуване. Видя го.Тих, спокоен, смирен. Стори му се, че го гледа и сякаш му се причу ”Видя ли в църковния канон всичко е фиксирано”. До него беше изправен свещеник, който започна с думите:

- Намираме за похвално старанието на свещеник Борис Кръстев в неговия труд в слово и поучение. Той организира и ръководи ново сформираната Българската църковна община. Започна с надежда и усърдие ”Церкви и Отечеству на ползу”. Бог го призова в Своите небесни селения. Отдели се от нас, когато си ни тъй необходим.

Още по мелодичният, звънък, меден, ясен и пеещ проповеднически глас и дар слово, Василий го позна.В бъдещето, Негово Високопреосвещенство Неофит, Патриарх Български. Бяха приятели още от семинарията с отец Борис, имал честта да бъдат в по-добри времена заедно. Сега във взаимната си мъка и поклон до земи изпращаха приятеля.

В тропара на всеки светител Църквата отразява част от живота му. Благоблажения цар Борис с евангелско тридесет и осем годишно търпение е крепял с вяра и надежда страдалеца в къпалнята. И бе възнаграден за това. Многомилостивият и дълготърпелив Бог даде на човека спасение и смирение/Витезда, автор отец Борис п.Кръстев/.

 

 

 

 

 

 

 

 

Приятелят мина в отвъдното. Добрият, истински приятел, с когото ходеха по черкви и манастири, почитаха литургично седемте църковни тайнства. Остави доверието си във Василий, но с получената светлина от него може да разчита навсякъде дори да си сам самичък. Божествена светлина и емпатия човешка, между приятели като вечен спомен.

Само истински приятел оставя личният си печат в сърцето и мислите ти, човек да бъде обладан от добродетелност, непонасящ злото и пороците светски.

 

 

 

  1. декември 2023 год. Веселин ВасилевMD-Виконт

гр. Шумен

 

 

© Веселин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Опитах да чета това странно произведение, но така и не го дочетох докрай. Стигнах до "ефхаристия" и там спрях. Съжалявам, но не можах да си го причинявам повече....
Random works
: ??:??