18 min reading
- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова савършена, толкова изискана, но пак тя, пак Стела, моята Стела. Със същия див и весел поглед, с нейния огън във вените, които целувах с години…
- Как си, Ив? Какво става с теб? - промълви тя и отпи от чашата си.
- Ти кажи, Стела. Какво е станало, за да ме потърсиш след толкова много време? Нима се нуждаеш от мен? – попитах аз подигравателно(а така исках да я целуна отново).
- Стига! Защо не се променяш?! Същото мрънкало както преди...
- Хм... Това прозвуча като „Липсваш ми!” – вметнах с ирония и й намигнах леко.
- Каквото и да значи, Ив, няма да го разбереш. Та... искам да започна с това, че съжалявам…
- О, съжаляваш! Хм... Какво целиш, Стела? Да ме приютиш, да ме разориш, да правиш секс ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up