Feb 23, 2008, 7:31 PM

Черните мъже и моята жена 

  Prose » Narratives
1060 0 1
18 min reading
- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова савършена, толкова изискана, но пак тя, пак Стела, моята Стела. Със същия див и весел поглед, с нейния огън във вените, които целувах с години…
- Как си, Ив? Какво става с теб? - промълви тя и отпи от чашата си.
- Ти кажи, Стела. Какво е станало, за да ме потърсиш след толкова много време? Нима се нуждаеш от мен? – попитах аз подигравателно(а така исках да я целуна отново).
- Стига! Защо не се променяш?! Същото мрънкало както преди...
- Хм... Това прозвуча като „Липсваш ми!” – вметнах с ирония и й намигнах леко.
- Каквото и да значи, Ив, няма да го разбереш. Та... искам да започна с това, че съжалявам…
- О, съжаляваш! Хм... Какво целиш, Стела? Да ме приютиш, да ме разориш, да правиш секс ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??