Черният ангел….

Глава 3

Неспособна да помръдна дори с милиметър, стоях закована на място, преплела поглед с този изкусителен,  божествен мъж. Носеше тесни черни джинси и дори и позволих да погледна, че очертанието на мъжествеността му….впечатляваща част, както всичко останало в този мъж. Какви глупости ми минават през ума?! Просто не можех да се контролирам! Черната риза, покрила отлично оформени мускули и небрежно разрошената кестенява коса можеха да накарат и възрастна монахиня да избяга с него. Внушителният му ръст и магнетизмът, който се лееше, го правеше опасен за всяка жена. Прималя ми, но го отдадох на това, че бях забравила да дишам и кислорода не достигаше до мозъка ми. Ако не бе отместил поглед към управителката на клуба, щях да остана тук, прикована и да се превърна в някой монумент.

Накъде бях тръгнала?! А, да! Кухнята! Тръгнах пъргаво, за да побързам да дам поръчката на Роуз и приятелките й.

- Какво ти е, захарче? – каза Джо и ме оглеждаше, все едно всеки момент ще ме разфасова на салта.- Изглеждаш някак...

И ето пак усетих онова сгъстяване на въздуха или просто Джо си пое толкова дълбоко дъх, че не остави почти нищо за мен. Все едно имах радар за този мъж. Знаех, че стои точно зад гърба ми. Все пак реакцията на Джо ми беше интересна. Зениците му се разшириха, а устните му леко се разтвориха от удивление. Това ме накара да се засмея. Дали и аз изглеждах по този начин? Олекна ми, че не съм единствената, която се губи ума и дума край Мейсън Ръш.

- Извинете, че влизам тук,  но Вера ми позволи да те последвам, Ана.

Начина, по който произнасяше името ми бе толкова сладък. Явно и нашата управителка Вера бе попаднала в капана на Божествения, особено щом я наричаше Вера. Дори Джо, който работеше в клуба преди нея, я наричаше госпожа Уилямс.

Смело се обърнах към него и се усмихнах. Леле, не знам от къде го събрах този кураж, но успях да се справя с това простичко нещо, като да стоя права. Слава Богу първоначалното вълнение от вида му бе стихнало донякъде и можех да запазя самообладание в някаква приемлива степен.

- Здравейте, господин Ръш. Какво Ви води на работното ми място? Мислех, че ще ми се обадите.

- Така е, но с изненада разбрах, че работите този клуб, който по една щастлива случайност, наскоро стана моя собственост. – усмихна се той.

За мой късмет донякъде бях придобила имунитет от тези направо убийствени усмивки, иначе щях да го гледам като Ам-гъл от Властелина. Изобщо не завиждах на Джо, за който бях сигурна, че не е мръднал или по-скоро не знае как да го направи. Може би трябваше да му давам уроци. Мисля, че засега добре се справях в разговорите си с Мейсън Ръш.

- Това означава ли, че сте ми шеф?- успокоих се, че Джо започваше да показва признаци на живот и успя да отвлече вниманието на Божествения от мен. Имах няколко мига, в които да събера остатъците от оцелелите мозъчни клетки, след стихията Ръш.

- Да. Вие трябва да се Джо Хигинс. Смея да отбележа, че Вие сте една от причините да проявя интерес към клуба.-Ръш, определено знаеше как да се отнася със служителите си и бях сигурна,че Джо вече се е разтопил.- Ще ми позволите ли да Ви отнема, Ана днес?

- Разбира се. - веднага се съгласи Джо.

Обърнах се на сто и осемдесет градуса и изгледах Джо ядно. Толкова лесно се беше съгласил, но погледа ми веднага омекна. В крайна сметка Ръш бе новият шеф. Оставих поръчката на Роуз и дописах желанието на дамите за личното сервиране на десерта, като оградих думите си с малки сърчица. Знаех, че Джо ще се измъчи, когато палавите дами започнат уж случайно да го пощипват.

Съблякох безкрайно късите панталонки и впития потник, които бяха моята униформа тук. Оставих ги в шкафчето в съблекалнята и нахлузих една лека лятна рокля. Не беше кой знае какво, но поне по-голямата част от краката ми бе прикрита. Не исках този мъж да си мисли, че се обличам като някоя евтина кокотка. Махнах ластичето на косата си и оставих воала от гъстата си руса коса да падне свободно до средата на гърба ми. Сложих си розов гланц, за да подчертая пухкавите си устни. Дали да не си сложа малко спирала? Не ми трябваше много време да реша. Направих миглите си черни и извити с нея. Отдръпнах се от огледалото. Няколко муцунки пред него, няколко въздушни целувки и пърхане с клепки, както и половин час по-късно може да се каже, че се бях подготвила за срещата с Мейсън Ръш. Чудех се дали да не взема успокоително от управителката ни- Вера Уилямс.  Бях убедена, че има! Винаги бе така спокойна и усмихната, дори и в кризисни ситуации, като пожара в салона миналото лято. Тогава тя се усмихна и каза „Е, ще изчакаме пожарникарите да си свършат работата” и изяде един сладолед в кухнята, докато изгасим огъня. Като се замисля, май идеята не беше много добра. Може би ми трябваше едно голямо уиски или текила. Докато вървях в ресторанта и водих борба със себе си, за употребата на концентрирани спиртни вещества, усетих че съм закъсняла достатъчно. Ще се наложи да разчитам на себе си. По дяволите!

Излязох навън и успях да се насладя на прелестния мъж в гръб. Широките рамене, високата фигура, тънката талия и джинсите, които му стояха невероятно секси ме изпълниха с чувство на възхищение. Разтресох глава, в опит да се избавя от похотливите си мисли и сложих големите си слънчеви очила и се надявах да прикрият ококорения ми поглед на хищник, който умира от глад.

- Къде бихте желали да поговорим? Наблизо има няколко приятни кафенета.- изстрелях аз, когато той се обърна. Огледа ме бързо и за миг видях нещо като желание да минава през лицето му или просто си въобразявах.

- Ще възразите ли ако отидем на някое по-уединено място?-заяви тихо и спокойно.

Сирени, аларми, пеперуди, дракони и динозаври. Всички тези неща крещяха и гърмяха в мен. Съзнанието ми заработи на пълни обороти или по-скоро спря, а аз леко се прокашлях, с цел да проправя път на кислорода, който отново забравих, че трябва да осигуря на организма си.

- Аз съм публична личност, госпожице Брайтън. Ако ме видят с красавица като Вас, животът Ви ще стане доста по-сложен. Повярвайте ми, това е във Ваша полза. - явно четеше мислите ми, въпреки камуфлажните ми очила.

- Добре. - съгласих се бързо, преди да изръся някоя глупост. Чакай малко, той каза, че съм красива. Не! Сега не беше момента за анализи. Сега, трябваше да съм ловка в думите си. Концентрация! Изисква се пълна концентрация!

Той ме поведе към същото онова черно возило, което бях „наранила” вчера. Потреперих, тъй като се подсетих, че трябва да обсъдим и това. Отвори ми врата и докато минавах покрай него, усетих аромата му. Беше силен, опияняващ и мъжествен. Прехапах долната си устна, за да успокоя нервите си и се настаних на предната седалка. След миг, той застана на шофьорското място на този космически кораб и запали двигателя. Ръмженето на мотора беше като допълнително стимулиране за обостряне на сетивата ми. Тясното пространство и близостта ми с него ме накараха да копнея. Да, за пръв път исках нещо отчаяно силно за себе си. Исках отчаяно да докосна този мъж. Отклоних поглед встрани, за да не си помисли, че съм някоя откачалка, ако не си го е помислил вече. Шофираше бързо, но умело. Движенията му бяха дръзки, но точно премерени. Действията му потвърждаваха образа, който си създавах за Мейсън Ръш.

- Какво ще кажете да се поразходим?

- Чудесна идея! – определено отворените пространства бяха в моя полза.

Той спря до входа на огромен парк. Не му позволих да ми отвори вратата. Нямаше да понеса такава близост с него. Тръгнахме по една алея, която водеше  към тунели от приказни зелени дървета. Въздуха бе чист, а обстановката успокояваща. Сякаш точно от това се нуждаех. Беше ми по-лесно да вървим спокойно, да разговаряме, без да се налага да се хипнотизирам, докато го наблюдавам.

- Днес говорих с Нейтън. Сподели ми, че Риа, го е помолила да продължи с обучението си. – започна той.

- Вчера успях да поговоря с нея. До колкото зная, те се справят отлично в училище. Те са влюбени и поведението им е напълно нормално. Пък и не са направили кой знае какво.

- Това означава, че Риа се вслушва в думите Ви, а Нейтън в нейните. Явно Вие диктувате правилата в тези взаимоотношения.

- На къде биете?! -  троснах се аз и се обърнах към него.- Да не би да намеквате, че манипулирам Нейтън, за да манипулирам Вас?

- Възможно е.

Идеше ми да се развикам и да се разсмея едновременно. Този мъж беше полудял.

- Това е абсурдно! Явно доста скучаете, за да развиете подобно въображение.

- Съвсем не. Изглеждате ми умна жена и знаете, че ако бяхте на мое място щяхте да си помислите същото. Може да уредим нещата още тук ако съм прав. Кажете колко ще желаете, за да сложим край на тази история?

Просто не мога да повярвам! Това наистина ли се случваше?!

- Това подкуп ли трябва да бъде?

- Или обезщетение. Приемете го както желаете.

Гледах, слушах и не знаех как по дяволите да реагирам. Вгледах се в сините му очи, които бяха ледени зад непроницаемото му изражение. Чаровният мъж от клуба беше изчезнал. Трябваше да защитя себе си и Риа, съответно и хлапето, което ми навлече това. И проклета да съм ако не го направех!

- Господин Ръш, ще Ви кажа какво си мисля в момента и искрено се надявам да ме разберете правилно. Зная, че сте богат и вече установих, че сте и арогантен, секси, както и доста откачен, но щом сте отделили от безценното си време, за да се занимавате с Нейтън тук, си правя извод, че той е важен за Вас. Ако наистина съм права, Вие опитахте ли да поговорите с него? Може би просто има нужда от внимание! Съдейки по това, което Риа ми каза, не сте го направили! Той е вече голям и трябва да зачитате решенията му като такъв! Ако го направите, ще поиска съвета Ви и вероятно ще Ви послуша!- виждах, огнените пламъци в очите му, но бурята вилнееше и в мен и просто не можех да се спра. -  Спрете да мислите за собствения си интерес и помислете как Вашия  натиск се отразява на момчето! Не връзката му с Риа и може би дори  не е тя тази, която му влияе негативно. - казах аз и извадих най-възмутения поглед, на който бях способна и даже вдигнах очилата си на главата, за да засиля драматичния ефект на думите си и ето… подпорната стена, която ме пазеше да не говоря глупости се скъса и аз продължих.- Сега спрете да парадирате с парите и славата си и започнете да гледате на нещата по-далеч от онази Ви работа и ще видите, че нищо кой знае какво не е станало! Ако искрено желаете да изградите добри отношения с момчето, бих Ви помогнала.  - защо подяволите изцепих това?! - Помислете за него, а не за егото си. А що се отнася до „обезщетението”, можете да си го заврете отзад. И няма да спра да подкрепям връзката им, не защото харесвам Нейтън или се изкушавам от пари, а защото сестра ми е влюбена в това момче, а най-важното за мен е да я направя щастлива. Ще скандирам в тяхна полза и ще си направя тениска с лицата им, за да вгорчавам живота на аристократични сноби като Вас.

Поех си дъх. Прекалих, определено прекалих. Направо надминах себе си. Бях преминала всички писани, неписани, въображаеми и други съществуващи граници. Дори с моето въображение ми бе трудно да обрисувам предполагаемата реакция у него. Усещах затишие пред буря. Той не помръдваше. Стоеше и ме наблюдаваше с вледеняващия си поглед. Изведнъж ми стана страшно студено, което не вярвах, че някога ще ми се случи около този мъж. Е, живота е пълен с изненади и кой знае, какво щеше да ме помете след малко. Ами…това е то. Добре си поживях до сега, имаше неща които исках да постигна в живота си и още много да помагам на Риа… Драматична мелодия в съзнанието ми секна изведнъж. Това, което се случи ме срази. Усмивката на този човек, бе спонтанна и ужасно сексапилна.

- Ти си много интересна жена, Ана. – ако до преди секунда си мислех, за хладния му поглед, то вече бе изпълнен с похот и сякаш оставяше гореща следа по мен.- Изглеждаш много зряла за възрастта си.

Хайде Ана, мисли, мисли, мисли....Зареждане, зареждане, зареждане. Готово!

- Ти също! Но няма нужда да сменяш темата. Самия факт, че го правиш в момента и се опитваш да ме обезоръжиш с чара си, означава, че съм права и ти наистина си егоистична гадина.

- Гадина?- смехът му бе не по-малко вълнуващ от усмивката.- Интересен подбор на думи!

- Съжалявам ако съм разочаровала господина!- изсъсках аз.

Той продължи да се смее и продължи да върви, оставяйки ме ядосана. Подиграваше ли ми се? Тръгнах и го настигнах. Наблюдавах ядно как смехът му стихва и сякаш размишляваше.

- Права си. - каза накрая.

- Моля?!

- За по-голямата част от това, което каза. - И какво трябваше да означава това?! Предаваше ли се? Силно се съмнявах. - Затова ще взема Нейтън и Риа през ваканцията в Ню Йорк при мен. Не мога да остана дълго тук, а искам Нейт да е край мен. И като гледам изражението ти в момента се чудиш какво да измислиш, за да не пуснеш Риа. Именно затова ще дойдеш и ти.

- Ти…да не си се побъркал?!-тихо попитах аз.- Откъде накъде аз или Риа ще идваме с теб и Нейтън в Ню Йорк? Аз работя! Не мога да зарежа работата си, а и това е време за мен и Риа.

- Обеща да ми помогнеш. - напомни ми той.

- Бях по средата на тирада, идваща от дълбоко в душата ми! Разумът няма много общо в подобни инициативи.-бързо изстрелях аз.

- Значи искрено искаш да ми помогнеш. Това е отлична новина за мен.

- Не, не, не. Не извъртай думите ми!- казах аз и размах показалеца си заплашително пред него.

Той улови ръката ми ловко, точно и светкавично бързо. Дръпна ме към себе си и наведе лицето си към моето. Устните ми се открехнаха, от изненадата и рязко си поех дъх, Тялото ми докосваше неговото и електричеството премина през всяка клетка на организма ми. Усетих тялото си толкова малко и подвластно на неговото. Съмнявах се, че в гръдния ми кош има достатъчно пространство, за ударите на сърцето ми. Очите ми се ококориха срещу неговите, които едновременно горяха и разпръскваха арктически студ. Хипнотизирана от различните багри на синьото, умът ми бе неспособен да създаде каквато и да е мисъл. Сякаш стоях заключена в погледа му с векове, а не секунди или минути… не можех да преценя времето до момента, в който се наведе и прошепна бавно и дрезгаво  в ухото ми:

- Ти ще дойдеш с мен в Ню Йорк, Ана.