3.

- Не, приятелю, няма нищо съмнително в смъртта на госпожа Манолова. Докторът е категоричен – инфаркт. Имала е проблеми от известно време и дори го е посетила преди три дни – комисар Тодоров заяви убедено, докато разговаряше по телефона с инспектор Френцов. – Но нещо се върти в главата ти? Какво е то?

- И аз не знам точно... Днес трябваше да се срещна с нея на обяд. Щеше да ми разкаже за някакви кражби на книги от библиотеката. Затова си помислих...

- Книги? Едва ли някой би убил заради книги...

- Госпожа Манолова не уточни за каква бройка става въпрос, но спомена, че не са на голяма стойност и затова не иска да занимава полицията.

- Значи всичко е ясно! Не фантазирай! – отсече Тодоров.

- Но тя привлече вниманието ми, когато ми разказа, че всички изчезнали книги са били с червени корици – продължи Френцов.

- Виж ти! Доста извратено! Мислиш, че някой побъркан с фетиш към червеното краде от библиотеката и е убил директорката, защото е била напът да го разкрие? Звучи ми като сценарий на евтин филм.

- Нищо не мисля...

След малко добави:

- Какво ще се случи сега с библиотеката, ще продължи ли да работи?

- Да, временно нещата ще поеме госпожа Илиева, до назначаването на нов директор.

- Смятам все пак да си поговоря с госпожа Илиева!

4.

- Не знам нищо за липсващи книги, госпожа Манолова не ми е споменавала. Но и не е било необходимо, знаете, че до днес аз се занимавах с други неща в читалището – любезно каза госпожа Илиева.

Намираха се в кабинета на госпожа Манолова, който сега бе зает от госпожа Илиева.

- Библиотеката разполага ли с камери? – попита Френцов, който бе твърдо решен да разплете загадката с червените книги.

Госпожа Илиева го погледна с отчаяние вместо отговор.

- Библиотеката разполага с един-единствен компютър. И то отскоро...Дори още не е въведена цялата информация в него. Все още картоните на читателите са в този вид – заяви госпожа Илиева и размаха няколко листа по-дебела хартия. – Вие камери искате!

- А има ли начин да се разбере какви книги е поръчвала наскоро госпожа Манолова? – попита инспекторът.

- Мисля, че това може да се уреди, тъй като всички заявки минават и през ръководството на читалището – каза госпожа Илиева и се обади по телефона.

След малко затвори слушалката и подаде на госта си едно листче с кратък списък.

Иванов В., Една нощ на село, издателство „Вселена“, 1993

Проданов Р., В дома на шивачката, издателство „Мир“, 2001

Василев Н., Пещерни рисунки, издателство „Наука“, 2003

Маринова М., В огнена прегръдка, издателство „Чародейка“, 2009

Венкова Л., Четири разбойници, издателство „Славейче“, 2011

Иванов Е., Дъждовни поля, издателство „Магия“, 1998

Френцов с интерес започна да го разучава. Различни автори, различни години, различни издателства. Не откриваше и никаква връзка между заглавията. Единствено червените корици ли свързваха тези книги?

- Ако ми попадне някаква любопитна информация, непременно ще Ви се обадя – каза госпожа Илиева, с което любезно намекна, че разговорът е приключил.

- Благодаря Ви! – отвърна Френцов и си тръгна.

5.

Крачеше по тротоара към дома си и не забелязваше нищо, защото бе потънал в размисли. Загадката с книгите бе завладяла съзнанието му и в момента останалият свят не съществуваше.

- Дамянчо! Дамянчо! – някакъв глас го върна към действителността.

Към него приближаваше възрастната съседка госпожа Ташева.

- От колко време викам, какво си се замислил?

- Нищо, просто съм се разсеял.

- Сварих чудесно сладко от смокини и нося две бурканчета на леля ти. На, вземи и ѝ ги занеси ти! – жената протегна ръце към него. Бурканчетата бяха увити с вестник и старателно надписани „За Ваня“.

- Вземи, чеде, вземи! Имам много – настояваше госпожа Ташева.

Френцов си помисли, че това бе много мил жест, благодари, взе бурканите и след малко си беше вече вкъщи.

Леля му беше излязла, остави сладкото на масата и си направи едно кафе.

Почувства се значително ободрен. Загледа се в увитите бурканчета и с умиление си представи госпожа Ташева да ги надписва. Изведнъж вниманието му бе привлечено  от напечатаната дума „шивачка“ точно под „Ваня“. Разопакова бързо сладкото и грабна вестника. Това беше стара статия от миналия месец, описваща едно убийство, което и до този момент си бе останало неразкрито. Една възрастна шивачка бе открита убита в дома си и липсваха всякакви следи.

Френцов нетърпеливо бръкна в джоба си и извади списъка с книгите. На втория ред видя това, което търсеше:

Проданов Р., В дома на шивачката, издателство „Мир“, 2001

Следва продължение...