Червено! Болка, ужасна болка! Червени са капките кръв стичащи се по ръката ми, цапащи с цялата си чистота ангорския килим. Стъкла, хиляди стъкла пръснати по пода. Разлято червено вино. Главата ми е замаяна, пак съм прекалила с алкохола. Влиза брат ми. "Мария! Какво си направила? Счупила си чашата! Наранила си се, има стъкла в ръката ти. Хайде, трябва да те заведа в болницата." Потегляме с колата, но ето, че аз вече не съм тук...
Бедна цветарка продава алено червени рози. Колко надежда има в тези рози. Тъй прелестни, красиви, величествени. И как хубаво ухаят, ароматът им опиянява. А същевременно колко са опастни и коварни, със своите бодли.
Ето я и надеждата. Младеж купува от цветята, навярно за любимата си. Ех, любовта... Толкова нежна, страстна, пламенна и изпепеляваща. Пепел, огън. Огънят със своите пламъци преплитащи се едни в други. Как ти се иска поне за миг да се докоснеш до тази красота, но ето, че вече си се опарил.
Ох, отново тази болка в ръката ми. Ето, че пристигнахме. Влизаме в болницата. Медицински сестри се разхождат с червени кръстове на шапките си. Жена притиснала детето си. О, каква мъка е изписана на лицето й. Мъка, пронизваща сърцето.
Вече съм при доктора. Той изважда стъклата. Ето я, отново бликва кръвта. Превързва ръката ми. "Свърши" - казва лекарят. Лъжа! Нищо не е свършило, спряха само червените капки кръв.
© Деница Йорданова All rights reserved.