Често излизах навън

Често излизах навън

Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...

Някак е... романтично.

Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.

Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръцете си на лицето и затварях очи..

Тогава го виждах... все така затворила очи свалях шапката с едната си ръка  и се усмихвах..

Снегът мокреше косата ми, а дъжда ме целуваше...

Виждах го висок и тъмнокос... имаше усмивка в очите, а на устните милувка

Докосвах го и се усмихвах...

Той също ми се усмихваше... казвах му – Благодаря, че те срещнах!

А той ме гледаше с насмешка... нали още не се бяхме срещнали...

... ... ...

После ставах и тръгвах бързо по пътеката...