Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръцете си на лицето и затварях очи..
Тогава го виждах... все така затворила очи свалях шапката с едната си ръка и се усмихвах..
Снегът мокреше косата ми, а дъжда ме целуваше...
Виждах го висок и тъмнокос... имаше усмивка в очите, а на устните милувка
Докосвах го и се усмихвах...
Той също ми се усмихваше... казвах му – Благодаря, че те срещнах!
А той ме гледаше с насмешка... нали още не се бяхме срещнали...
... ... ...
После ставах и тръгвах бързо по пътеката...
© Боряна Енева All rights reserved.