Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричаха майка ѝ и леля ѝ, свиреше на цигулка и според тях двете Мими беше световно добра цигуларка. Нищо, че след като се изучи за тая трудна професия се озова отново в местния оркестър на родната Враца. „Тя, нашата Мими не може без нас и родното си място, затова се върна, а толкова много я искаха в София” – редяха в хор двете сестри. Мими не се косеше от хорски приказки, а от внезапно пламналата любов с първия флейтист Валерко. Ожениха се, родиха си детенце, следвайки обичайният ход на съдбата. Но се появиха несходства в характерите, които изостриха отношенията им дотолкова, че се разделиха. Мими плачеше вечер, Валерко – рано сутрин. Напусна Враца, заби се в някакъв непознат далечен град, сам, съ ...