esenna (Нина Стоянова)

Сънят 🇧🇬

30-те години на миналия век…
Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко ...

esenna

Prose » Short stories

2025-11-25T20:39:04+02:00 128

Теа 🇧🇬

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...

esenna

Prose » Short stories

2025-08-10T15:55:41+03:00 284 1 5

1612 г. 🇧🇬

Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...

esenna

Prose » Short stories

2025-01-19T13:12:42+02:00 664 1 6

Невярната любов 🇧🇬

Изпекох аз пухкава, дъхава пита
за моя любим – на сърцето ми крал,
който тъй нежно гали душата ми свита,
с такава голяма любов той не е живял.
Уверено, смело, на любовта ще заложа ...

esenna

Poetry » Other

2024-06-01T14:20:50+03:00 810 1 5

Черната обувка 🇧🇬

След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при д ...

esenna

Prose » Short stories

2024-05-30T15:29:48+03:00 1K 11 11

Диалог със съдбата 🇧🇬

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...

esenna

Poetry » Philosophical

2024-05-29T16:42:55+03:00 863 3 4

Гласът 🇧🇬

Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...

esenna

Prose » Short stories

2023-12-20T11:09:37+02:00 743 2 7

Изневяра 🇧🇬

Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...

esenna

Prose » Short stories

2023-02-19T23:09:52+02:00 1.5K 3 7

Синьо 🇧🇬

Боряна беше седнала на леглото - диван в кухнята и си полюшваше краченцата с лека досада. Беше облечена с шотландска поличка и червена блузка. В пшеничните дълги, свободно пуснати къдрици имаше вплетена синя панделка с цвета на очите ѝ. Обувчиците – в нежно бежово, с елегантна тънка каишка красяха ф ...

esenna

Prose » Short stories

2022-06-26T17:46:02+03:00 1.1K 2 5

Реалности 🇧🇬

Когато видях Радо да се задава срещу мен в онова облещено августовско утро, усетих как ми прималява и краката ми омекват. Ако бях сама щях да се втурна тичешком да пресека улицата, но Радинчето блажено спеше с вдигнати ръчички свити на юмручета, изтегната в количката и аз нямах никакъв изход. Казах ...

esenna

Prose » Short stories

2022-02-03T23:30:46+02:00 1.6K 3 7

Тайните 🇧🇬

Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града ...

esenna

Prose » Short stories

2021-08-14T17:55:59+03:00 2.2K 6 36

Изплакани разкази 🇧🇬

esenna

Books

BGN 12.00

2021-07-10T10:43:04+03:00 2K 1 1

Среща 🇧🇬

В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...

esenna

Prose » Short stories

2021-07-09T14:22:56+03:00 1.8K 5 7

Старшината 🇧🇬

11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...

esenna

Prose » Others

2020-09-09T16:58:15+03:00 1.4K 4 15

Старшината 🇧🇬

10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...

esenna

Prose » Others

2020-09-08T13:22:17+03:00 1.5K 3 7

Старшината 🇧🇬

9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...

esenna

Prose » Others

2020-09-07T23:18:38+03:00 1.4K 2 5

Старшината 🇧🇬

8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...

esenna

Prose » Others

2020-09-06T15:19:14+03:00 1.5K 3 5

Старшината 🇧🇬

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...

esenna

Prose

2020-09-05T17:18:58+03:00 2.1K 2 5

Старшината 🇧🇬

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...

esenna

Prose » Others

2020-09-03T23:37:04+03:00 1.6K 3 5

Старшината 🇧🇬

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...

esenna

Prose » Others

2020-09-02T16:25:13+03:00 1.5K 2 2

Старшината 🇧🇬

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...

esenna

Prose » Others

2020-09-01T16:33:14+03:00 1.5K 3 2

Старшината 3 🇧🇬

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

esenna

Prose » Others

2020-08-31T14:47:35+03:00 1.5K 3 3

Старшината 2 🇧🇬

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...

esenna

Prose » Others

2020-08-30T12:23:56+03:00 1.5K 3 10

Старшината 1 🇧🇬

Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...

esenna

Prose » Others

2020-08-29T16:27:09+03:00 2.1K 1 6

Общ разказ – част 3 🇧🇬

Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...

esenna

Prose » Short stories

2020-07-14T17:24:34+03:00 2.8K 1 15

Необяснимо 🇧🇬

Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...

esenna

Prose » Short stories

2020-05-17T19:24:41+03:00 2K 4 18

Обрати 🇧🇬

Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...

esenna

Prose » Short stories

2020-04-20T22:50:53+03:00 1.7K 1 2

1. 🇧🇬

Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...

esenna

Prose » Short stories

2019-04-29T15:24:34+03:00 1.9K 3 7

Чо Чо Сан от Враца 🇧🇬

Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...

esenna

Prose » Short stories

2019-04-11T12:14:45+03:00 1.2K 4 3

Сватба 🇧🇬

Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...

esenna

Prose » Short stories

2019-04-11T12:12:18+03:00 1.5K 5

Монолог на фа диез 🇧🇬

Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...

esenna

Prose » Short stories

2019-04-08T14:34:41+03:00 1.8K 1 7

"Малка нощна музика" в живота на Нестор 🇧🇬

Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...

esenna

Prose » Short stories

2019-04-08T14:31:06+03:00 1.5K 2 6

Зад завесата 🇧🇬

Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...

esenna

Prose » Short stories

2019-01-19T19:40:15+02:00 3K 6 11

За принципите, пътя и любовта 🇧🇬

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

esenna

Prose » Short stories

2019-01-13T23:55:53+02:00 2.8K 7 28

Петък вечер 🇧🇬

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

esenna

Prose » Short stories

2019-01-10T16:31:07+02:00 2.2K 4 13

Молитва за обич 🇧🇬

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

esenna

Prose » Short stories

2018-05-23T16:55:16+03:00 2.6K 5 7

Доверие с дъх на карамел 🇧🇬

Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...

esenna

Prose » Short stories

2018-03-31T16:41:38+03:00 2.3K 5 4

Петното 🇧🇬

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

esenna

Prose » Short stories

2018-02-15T14:29:33+02:00 1.7K 2 7

Странната история на Иван от село Добряково 🇧🇬

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

esenna

Prose » Short stories

2017-10-17T23:46:52+03:00 3.4K 10 19

Из записките на следователя 🇧🇬

НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...

esenna

Prose » Short stories

2017-08-09T00:35:39+03:00 1.7K 1 1