Човек
Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката на Жокера.
От години го очаквах и ето, че точно този ден ни събра заедно, две изстрадали и самотни души на едно място. Майка ми му направи кафе, а аз му подарих третата си книга сборника с разкази "Събирачът на истории" като коледен подарък, който исках да сторя на някой добър човек, който заслужава и не е очаквал нищо от мен. Човекът на име Петър толкова много се зарадва, дори докато четеше грознописа ми като посвещение, понеже имам тремор и не пиша никак красиво, за него беше важно, какво съм му дала, а не как изглежда написано. Той внесе своята добрина у дома, а за мен от този подарък по-ценен няма. За първи път от много години се срещнах с добрината у собствения си дом. А той горкия дето никога и на никого не е правил зло, редовно бива тормозен от децата и възрастните хора около себе си, но негова утеха и искрена обич са кучетата и котките, които гледа вкъщи и тези, които са всеки ден навън край него. И този човек копнее за жива топлинка от хората, но те са твърде заети да правят злини на другите, както и на него. Бездушни твари, които не заслужават да ги погледнеш дори, докато аз се гордея, задето Съдбата ни запозна с този толкова добър човек, който на всеки дава каквото му трябва, макар и от улицата, но не иска нищо в замяна. Кой знае от колко години не е получавал подарък и такова искрено топло отношение, които получи вкъщи, колкото и зле да сме с майка ми, винаги бихме приели такъв човек вкъщи, никога не бихме го върнали или изгонили, ще го извикаме отново някой път, за да бъдем заедно по-малко самотни и повече обичани.
11.12.2021
Kami Choi Ilieva (Камелия Илиева)
© Камелия Илиева All rights reserved.
