Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.

     След края на представлението всеки актьор имаше от 5 до 10 минути да се преоблече, след което старият Самуил ( охраната) лично затваряше всички врати. Уморен и изпотен, г-н А. (най-възрастният и най-опитен актьор сред групата) седна на единствения фотьойл в съблекалнята и реши малко да си поотпочине преди да се преоблече. По-младите от него актьори го поздравиха и го оставиха сам. Облегнал назад глава, той неусетно задряма и започна да сънува сън със странен сюжет.

      В съня си се намираше на сцената, но сякаш той самият бе Мефистофел, който играе роля с маска на самия себе си в реалния живот ( понякога в сънищата без да знаем от къде, но сме сигурни в някои неща). Сънят стана още по-объркан, когато в него се появи неговият реален образ с маска в ролята на Мефистофел. Двамата актьори произнасяха една и съща реч и действаха еднакво. Накрая сънят свърши така, че двата образа започнаха борба, в която и двамата свалиха маските си, а под тях всеки оглеждаше своето собствено лице.

    Един провлачен, но постоянен вик го събуди от странния му сън. Това бе охраната. Г-н А. го помоли да изчака навън. Преоблече се и опита да махне бялата маска. Опитваше се, но сякаш маската се бе срасла с лицето му. Ядоса се, напъна се по-силно, но изведнъж почувства силна болка в областта на лицето. Маската рязко изхвърча. Поопипа лицето си, но то беше право като пътно платно. Нямаше очи, а виждаше, нямаше уши, а чуваше, нямаше уста, а можеше да говори. Помисли си, че все още сънува, но някак знаеше, че не е така. Чуха се стъпки, охраната пак се връщаше. Бързо си сложи маската и бясно изхвърча през изхода.

     Мина по-пряк път, но и там минаваха хора. Маската на лицето му у някои предизвикваше лека усмивка, но у други ясно неодобрение. Накрая пристигна до улицата, където бе неговият дом. Звънна на вратата, след секунда му отвориха.

     Мина около седмица от тази случка. Г-н А. все още не беше махнал бялата маска. Очаквано и проблемите започнаха да се появяват. Г-жа А. всяка вечер го молеше да махне маската. Съседите го одумваха, а най-лошото- бе на път да го уволнят от местния театър. С тази маска на лицето той не бе в състояние да играе други роли, което не бе добре дошло за един актьор.

     Цялата тази суматоха и дандания около него му омръзна, така че една вечер просто реши да махне маската. В момента, в който го направи г-жа А. и собствените му деца започнаха да викат в невъобразим ужас. Пред тях стоеше един напълно непознат човек- човек без лице. Обърна се, за да не ги плаши, но изведнъж зад него засвистя една кухненска дървена дъска за рязане. Почувства тъпа болка около главата си, краката му изтръпнаха, след което всичко стана черно. Беше припаднал след силния удар. Г-жа А. в момент на пристъп и адреналин го бе ударила отзад...

     Мина се около месец след случилото се. Правителството го задържа и имаше намерение да го изследва, мислейки го за извънземно. Но под натиска на целия народ (който мислеше, че той е убил г-н А., което твърдеше и полудялата г-жа А.), бе осъден на обезглавяване (по желание на народа), и то публично.

     Г-н А. знаеше, че единственото спасение за него бе да си върне лицето, но сега това изглеждаше толкова невъзможно. Положиха го на един стар дънер. За последно повдигна глава. Целят народ бе сплотен около неговата смърт. Нямаше индивиди, а един колектив, съшит от една единствена нишка. След секунда, две във въздуха изхвърча една глава. Някои ахнаха. Това бяха тези, които бяха познали г-н А.

Той си бе върнал лицето...