2.01.2019 г., 12:59 ч.

Човекът без лице 

  Проза
910 1 1
3 мин за четене
Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
След края на представлението всеки актьор имаше от 5 до 10 минути да се преоблече, след което старият Самуил ( охраната) лично затваряше всички врати. Уморен и изпотен, г-н А. (най-възрастният и най-опитен актьор сред групата) седна на единствения фотьойл в съблекалнята и реши малко да си поотпочине преди да се преоблече. По-младите от него актьори го поздравиха и го оставиха сам. Облегнал назад глава, той неусетно задряма и започна да сънува сън със странен сюжет.
В съня си се намираше на сцената, но сякаш той самият бе Мефистофел, който играе роля с маска на самия себе си в реалния живот ( понякога в сънищата без да знаем от къде, но сме сигурни в някои неща). Сънят стана още по-объркан, когато в него се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??