Марсилия...в далечината крановете на пристанището, камиони  с контейнери сноват като мравки около тях...

                '' Добре дошли в автобусен терминал Марсилия '' възвести уредбата на автобуса.

                 Слязох с чанта в ръка, завъртях се като пумпал, Марсилия.

                 Мдаа, имах ли самолетен билет - не,.. резервация за хотел - не,.. ами тогава качи се на влака за Обан,.. все пак ще се почувстваш двадесеттина години по-млад...

В главата ми нахлуха спомени от близо преди двадесет години,.. Оглеждах се тогава плахо наоколо,...

'' Прекосяваш булеварда,има паркче,друг булевард и си на жпгарата, а там гледаш за влака за Обан,

на таблото пище коловоз, кога тръгва,.. и не забравяй да си купиш билет. ...'' спомних си думите

на покойният ми вече дядо..

Дъвчех някакъв сандвич машинално,... а, ето сега има подлез,.. изкочих на  гарата, има влак след час.

Седнах в едно купе и зачаках,...Както тогава, седях и чаках да тръгне влакът, с 2000 дойче марки и

1000 френски франка в джоба,.. и писмо на дядо до мосю Жан, негов състудент от бурните години

около втората световна война... Знаех на изуст адреса, историята им през време на войната, как взаимно са се спасили в битката при Монте Касино,... дядо и баба през година-две идваха тук на гости с френска виза ..А аз, нелегално идвах за прием в Чуждестранния легион, нелегално,.. защото вече бях студент и не се гледаше с добро око на дръзналите да бягат зад граница , а още по-вече да са войници в Легиона, ..имах Шенгенска виза и пуснах слуха, че отивам за лека кола в Австрия, меката на стари коли тогава...Беше юношеската ми мечта да бъда легионер,.. дядо все ми разказваше случки, които уж бил дочул за легиона, сам тренирах усилено, даже и военно-приложни спортове,...Влакът навлизаше в новопостроен  район на града,...

'' Моля пътниците за Обанската гара да се подготвят,...гара Обан..''- извади ме от мисли глас...

            Огледах се,.. зад гарата беше булевард Революсион,.. вървя по него,..петата пресечка,.рю дьо Фуко,.. катр-венк катр...двуетажна къща в старинен стил, кафе, сладкарница, буланжери с хлебопекарна,.. още стои табелата '' При ЖАН ''...паркчето с фонтана и подредени там  столове и маси  с пъстри покривки,...на тротоара пред сладкарница-фурна също маси и столове,...както едно време...Поспрях се,поогледах отново наоколо,..Приятно момиченце в дънки, блузка с къс ръкав , русолявко, и дългокрако ме оглеждаше любопитно, сякаш питаше '' Ей, господине да не сте се объркали...какво търсите, моля...'' това беше Жана,... Жана д'Арк, преди годините

.Неуверено отворих вратата, какво ли правя сега  тук,...защо непрекъснато се ровя в някакви спомени,...остарявам ли, че живея с тях...

няма ли да хвърля нечие съмнение с появата си...Жана вероятно вече има семейство.

Младо симпатично момиче, с черен панталон, червена блуза, препасано с бяла престилка, чевръсто оправяше покривките и вазичките с цвете по масите,немирни  светли кичури коса падаха по лицето й и тя ги отмяташе назад с ръка...Жана, Жана която помня...все още млада и неостаряваща ли е.

- Бон жур,.. извинете госпожице,.. тук ли е мадам Жана,.. аз, аз.. - смотулевих неопределено

- О, няма я в момента,.. отиде до банката и днес Управителното тяло на Фондацията заседава,.. но вече е на идване..- изрече ведро тя - Заповядайте да я почакате,.. какво ще желаете, имаме домашни сладки и кроасани с кафето..

Странно, миризма на прясно печени сладкиши, ванилия и канела,..още е наоколо.

Така миришеше и тогава,...семеен бизнес, от дядо и баба на внучка.

- А вие коя сте красива госпожице - любопитно попитах - Приличате много на Жана

- О да,.. аз съм дъщеря й, Мариана,.. сега през ваканцията помагам на мама,.. тежичко й е сама да се справя , а се е нагърбила и с други задачи...- с усмивка отговоро тя - А вие кой сте...

- А ли,.. познат, от България,...моят дядо и дядото на Жана са се сражавали през войната и преди много години идвах тук - замечтано промълвих - Нищо не се е променило тук,.. бели покривки, цветни перденца по прозорците,.. и мирис на ванилия и канела,...

- Така ли - възкликна тя - Вие сте онова момче, дето е идвало тук за прием в Легиона,.. мама ми е разправила за вас,.. Едно едро, силно момче,... но не го приели, заради някаква рядко срещана кръвна група,... после то останало тук за два месеца и е работило във фурната,... и с мама разнасяли  брашно, хляб, сладкиши по други сладкарници...После той си заминал за България и си пишели писма, романтично е било...Значи вие сте Пиер, в който мама е била влюбена...Разкажете ми нещо за онези години,.. може би преди 18- 20 години,.. ще ви сложа още кафе...Не съм писателка, следвам право,.. но ми е интересно ами ако пропиша...

- Не знам от къде да започна...Заплених се от идеята да бъда легионер, нали дядовците ни са били такива,.. дойдох тук,..но кръвната ми група била неподходяща и не ме взеха...Майка ти беше много хубаво момиче, и буйно и спокойно, сякаш непокорно...Харесахме се... Аз бях по-голям, и моят дядо ме предупреди, че прадядо ти има внучка и да бъда внимателен с нея,...все повтаряше '' Жени, жени по света колкото щеш, но с наши познати трябва да си внимателен и да ги обичаш истински, а не само като еротични играчки. С майка ти си допаднахме,..и тя помагаше тук, бродехме след работа из града,.. или седяхме на люлката в двора,...аз и разправях за моя град, за България,..тя за Обан и крайбрежието на Касис, за някаква наследствена къща там, един вид вила за почивка...

- Да, още я имаме,.. на 20 километра е от тук,.. сега дядо и баба живеят там, понякога ходя да ги видя, те са ме отгледали, докато мама е учила в Университета.. - вметна Мариана

- Мдаа, бяхме като брат и сестра, непрекъснато заедно - продължих - Веднъж, ей зад онова голямо дърво е парка се целунахме,.. открадната целувка,.. тя ме целуна...Ходихме до шадравана нощем, ''Ако хвърлиш монета в него, един ден ще се върнеш тук '' смееше се тя закачливо...

А майка ти Жана, тогава беше още дете,.. вечер седяхме на люлката прегърнати и си говорехме ли говорехме ...Няколко дни преди да си замина, целувахме се,.. прегръщахме се, шепнехме си небивалици,.. Тогава си казахме '' Обичам те'',.. ''Обичам те...'' детска работа ли е било....

Някаква врата се хлопна откъм двора

- Ето, мама е,.. върнала се е..- наддигна се тя, оправи блузката си, приглади панталона и бялата престилка,.. отметна кичура коса и се провикна

 - .Мамаан, мамаан,... имаме гости...Очакват те,..

Стройна, светлокоса жена се появи от служебният вход,...свободно падащият по краката й светло кафяв панталон я правяше още по-висока,... туника на цветя подчертаваше все още стегнатото й тяло,..все още устните й бяха нежни , подчертавайки веселият й нрав,.. а очите й,.. все още весели и изкрящи,...сякаш, все още времето не е сложило своя отпечатък...

Поспря се за секунда-две,.. сякаш несигурна в това което вижда,  поклати глава...

- Пиер,.. Пиер , това си ти...- попита сякаш на себе си тя - След толкова години,.. ти се върна

Най-малко съм очаквала теб, скъпи ми Пиер..

Скочих от стола, нима това е онова 16-17 годишно момиченце с шарена рокличка и изгоряла от слънцето косичка, весело смеещо се, с което подскачахме на един крак из парка...

- Мадам аз,.. ти...- взех да пелтеча

И двамата замряхме в прегръдка,...Очите й се насълзиха...Ръката й погали лицето ми...

- Да, Жана,.. аз съм наистина, .. след толкова години,.. малко поостарял , нали.

Прегръдката ни, не се нуждаеше от по-вече думи,.. Устните ни целуваха лицето на другия,.. докато най-накрая се намериха...и замряха в искренна целувка...

Госпожица Мариана гледаше с удивление и не смееше да мръдне...

- Мариана, това е мосю Пиер от България, разказвала съм ти за него - с някакъв патос ме представи тя - Ще ни извиниш ли, отиваме в барчето на Клаудия,.. насаме, имаме толкова неща да си говорим... Хайде Пиер, отсреща е

Хвана ме под ръка, пресякохме градинката пред тях, уличката и сме в барчето..

- Е Пиер, казвай какъв вятър те довя отново,..да  не са монетите дето хвърляхме във фонтанчето...

или нещо по-важно - шеговито започна тя - И не ми се прави на математик,.. Мариана не е твоя дъщеря,... още по-вече, че с целувки ако се зачева, щяхме да сме Нобелови лауреати по медицина

Шеговитият и тон се сля със звука на чукнатите чаши с коняк Курвоазие....

- Какво да ти кажа Жана,.. живот като на кино,.. след като не ме взеха в Легиона, прибрах се, завърших  МЕИ, работих година и половина в Москва,..Знаеш ли песента на Жилбер Беко

'' Натали '' за голямата, но несподелена  любов,..

''...Червеният площад беше празен.

Хванах я за ръка, тя се засмя,

Имаше руси коси, моят гид

Натали, Натали...''

така чувствах и нашата любов. После имаше катаклизъм в преминаването от социализъм към демокрация. Стана несигурно в работата, в живота,..Заминах за Гърция, да съм по-близо до родителите си,..Не успях да се оженя, все в доказване на себе си,.. може би не съм взимал уроци по лъжа и клевета, В Гърция се подведох по обещание в предложение за работа  на гръцки емигрант като Управител   в негова фирма  и дойдох... Разочарован съм..  В Марсилия си спомних за неща от преди 20 години и реших да дойда и да видя... Не храня големи надежди...- отпих глътка

Защо скрих, а трябваше ли да споменавам Рула, тя ми пожела да бъда щастлив...

            Последва кратко неловко мълчание...

/следва/

..