Човешките души като двигатели с вътрешно горене
Забелязвам, че душите са като двигателите с вътрешно горене...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на бензин, а на емоции.
- Една душа започне ли да вдига разхода на емоции, значи има нещо за сменяване. Я филтър, я някое уплътнение, сегмент...
- Колкото по-сложна е душата, толкова по-лесно чуплива е тя, и съответно по-трудна за отремонтиране. Не можеш я разбра! А и частите скъпи!
- И обратно - колкото по-проста душа, толкова по-здрава! Няма чупене - като "Голф" Двойка! Това сравнение ми дойде някак естествено, не знам защо...
- Една душа започне ли да похлопва - не е на добре. Нещо ù хлопа! Може да блокира насред път. По-точно - насред живот.
- Всяка душа започва да губи компресия с времето... Душа не ù остава!
- Всяка душа трябва да минава поне веднъж в годината на технически преглед.
- И душите са скрити под капаци - не се виждат. А капаците много често заяждат, защото рядко някой ги отваря.
- Някои души работят тихо - като бензинов двигател, други шумно - като дизелов. По шума се познава. И по паленe при минусови температури.
- Всяка душа, като я настъпиш по газта, се форсира и ръмжи.
- Когато някоя душа е угаснала, трябва малко да се побутне от други хора, които са наблизо.
- И за душите токът е много важен - без искра не могат да работят. Затова трябва винаги да са заредени...
Е, не с ток!... С щастие!
- За всяка душа има ключ...
Ами... запалете де, какво чакате!
© Петър All rights reserved.
