Те двамата, мъж и жена живееха в къща с двор, а по оградата се виеше бръшлян. Имаха прозорци до пода и заниманията им трудно оставаха скрити за всеки, който би надникнал над оградата. Тя бе млада и руса, с небрежна прическа и седеше в инвалидна количка. Жестовете ѝ бяха нервни и отсечени, съвсем непривични за тяло, което е било споходено от нещастие. Мъжът бе брадат, наглед спокоен, но също непридирчив към външния си вид. Беше редно той да се грижи за жената, но за Вадим, като наблюдател от прозорец в къща отсреща, бързо бе станало видно, че я избягва, намира си работа в друга стая или тихомълком излиза на двора, за да си запали цигара и да оглушее за подвикванията ѝ. А тя имаше тънък, писклив глас, от който птиците се плашиха и отлитаха. Никога не се обръщаше към него с името му. Просто се провикваше „Хей“ или „Ехооо“ сякаш не го знае как се казва или е заблудена туристка и търси някой да ѝ отговори за помощ в гората. По- често се избягваха взаимно, освен когато жената имаше някоя нео ...