Чудно е анлийското небе
Чудно е английското небе, особено когато има звезди, любовта е сляпо кутре, младежите още нямат 24 години и пролетта са изтеглили кредит, за да си купят апартамент в България. После са поживели един – два месеца в него и апартамента е станал техен дом. Дом, който е хубавичък, уютен, малък, тук-таме обзаведен, обаче оказва се криза, а домът в очите им изведнъж пораства в луксозен палат, непосилен за изплащане.
И ето ги юни месец вече кретат по английските магистрали. Макар колата им да е почти техен набор и да наподобява облепена с фолио циганска каруца, те са щастливи. Каруцата е натоварена с ракия, лютеници, луканки, розови домати, баници, тенекия със сирене и прочие –изобщо цяло родопско съкровище е скрито вътре. Момичето, поглежда как греят над главите им звездите – досущ английски центове, тя замижва замечтано и аха само да мигне по-силно и хоп – центовете падат директно през открехнатия люк на колата – като в спестовна касичка. Тя е млада, не знае, точно дали отиват по дяволите или по ангелите, но важното е, че стиска листче със записан адрес в ръката си и докато любимият ѝ шофира, нейното лице грее. Момчето и то изглежда развълнувано. Притеснява се, че приятелката му е напуснала двете си хубави нископлатени работи. Ясно му е, че първоначално ще мият коли, нямат документи, той ще бъде бай Мангал от България, а тя неговата Маймунка, но важното е, че ще започнат да работят веднага и ще плащат редовно вноските си. Освен това двамата спътници, очакват в новата страна да ги посрещнат цял орляк българи. Те работят там от три месеца. Връзката е втори братовчед на момчето – Радо Попа. Радо е завършил семинария, затова го наричат Попа, но всичките му приятели тайно се надяват това да си остане само негов прякор. Попа звъни по телефона, пита за ракията. "Тука е, ракията брат, идва" – отговаря убедително младежът и затваря телефона. Момчето не пада от небето. Умерен оптимист е. Има първоначална застраховка – българска ракия. Спокоен е.
Върволица от фарове блестят срещу очите им – знаци, надписи, мантинели, табели. Лентите са прясно боядисани в искрящо бяло, светят ослепително като булчински панделки постелени на шосето. Зашеметен, той примигва от вълнение, забравя за страховете си, сърцето му подскача от радост. „Жилището! Банката! Кредита!“
- Колко са осветени пътищата тук!“ – възкликва упоен, докато Елвис пее от диска с карамелен глас, а стъклата от сладост се изпотяват. Пее, колко много я обича! „И новата страна ще ме обикне!“ – мисли си момчето развивайки още по-смели вариации на последната си мисъл. Като например тази: как държавата ще го осинови като пеленаче, ще извади едрата си прозрачно -бяла гърда, ще я стовари върху масичката му за хранене и той ще засуче сладко и блажено. При последната си мисъл се унася в летаргия и задрямва. Момичето изпълнена с още по-смели мечти, сън не я лови. Гумата застъргва. Тя поглежда изплашено спътника си, сръчква го. Момчето облещва големите си невинни очи срещу нея.
- Какво става?
- Заспа! – съобщава.
- Как ще съм заспал! – оправдава се с пресипнал глас той, отваряйки прозореца. – Буден съм, не виждаш ли?
Той е горд, снажен, способен българин – наследник на славен род от Родопа, и мечка Стръвница да му изреве в лицето, пак не може да го изплаши. А тя е хубава, яка, носи на работа. Неумерена оптимистка, но иначе е "куча" марка и почти не се оплаква. По-глупава е от момчето, но именно в това се крие нейната сила.
- Уморена ли си, Слънчо? – пита я ласкаво той.
- Никога няма да се уморя от теб. – хваща му ръката и му лепва целувка.
Той натиска газта. Идва му адреналин. Окрилен е. Двата коня на каруцата изцеждат последни сили. Ето затова споменахме глупостта, която в умерени дози е полезна, така както калция за човешките кости. Обаче глупостта и любовта са две сестрички близначки и двете обичат да пеят и подскачат за ръчичка, особено под звездно чуждо небе, особено с празни джобчета и още повече, от страх да не заспят зад волана. Затова съвсем логично пеят високо от сърце и душа. Улисани в надежди, пропускат две-три отклонения. След това пропускат младостта си – оказва се че ракията не е достатъчно силна. Разбират, че надеждите са с високи лихви, а на звездното гастарбайтерско небе, всъщност няма нито една звезда.
© Силвия Илиева All rights reserved.
