- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задушава и започвах да дишам дълбоко.
- Валентина, а бе ти добре ли си? Какво ти става пак ?
Не бях добре, но точно в този момент не исках да изнервям допълнително мъжа ми, който караше вече старичкия Кадет с близо 150 км/ч, за да се държи в колоната. Пет семейни коли, гледахме да се движим в пакет, особено когато пътувахме на по-големи разстояния и трябваше да се приберем преди мръкнало.
- Нищо ми няма, а и на нея нищо няма да ù стане, ако си сложи колана... Караш бързо, за всеки случай, какво толкова...
- Добре, добре, сложи си колана - каза припряно на детето и той.
- Уфф, мамо, голяма си паника !
С огромна досада малката закопча колана си на задната седалка и аз сякаш за миг се поотпуснах, но ...