Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да търси заслон, докато не си беше намокрил перелината от разноцветни листа. Спусна се в храсталака от дълги пълзящи къпинови бодили. Съдра си дрехата. Ядоса се, съблече я и по къпинака се нанизаха жълти, кафяви и златни нишки от сухи листа. Потрепера вятърът от есенния хлад. Леко се плъзна по поляната и изкачи баира към гората. Скри се горе в оголената корона на големия дъб и притихна. Дъждът се усили. Капките затрополиха по вековното стебло и клоните се размърдаха. Кората им потъмня и лъсна. Застудя.
Късна есен. Дъбовата гора се подготвяше за зимата. Подготвяха се и хората из селата и градовете. Всеки по различен начин, но в душата си всички се надяваха на топли дни и уютни нощи. Разравяха въгле ...