ЧУВАМ ТЕ, ден четвърти:Капан за еколози

 -Ето, каза Самарянката, още една история, която съм съчинила преди доста години.Разказва я една дама от далечното бъдеще.

    Чуйте историята ,която ще ви разкажа и си направете извод къде сгреших. Ако не бях подценила  магарешкия инат и способност на мъжете да преследват целите си до дупка,сега нямаше да пиша това  тайно и набързо от личния компютър на надзирателя на галактическата затворническа колония след като го прелъстих и приспах. Навярно ще се наложи да си припомня как се изтриват спомени , когато се събуди, за да си мисли, че времето просто много бързо е минало докато е играл на любимата си игра.

   Казвам се Елен-Мишел Каен и някога се борих да стана мис Звездна светлина. Наистина бях най- красивата и най- умната,учех в престижен университет и активно участвах в обществените инициативи. Но когато ме попитаха какво ще направя за човечеството, отговорих, че ако имам власт, ще забраня придвижването със звездолети от всякакъв вид и ще разпоредя децата да развиват способностите си за телепортация на каквито и да е разстояния. Това беше още почти неизвестната теория на един от професорите ми. Не знаех, че още тогава  той беше настроил срещу себе си всички големи корпорации за производство на космически апарати, туристически фирми, застрахователи и прочие алчна паплач.

   Не знаех и друго, а именно, че вече е предал каузата си и е приел огромен подкуп за да изчезне от света . Сега се укрива  под чуждо име и си живее живота, гадината, а ние трябва да започнем всичко отначало.

   Не ме класираха за финала на състезанието и нещо по- лошо, попаднах в полезрението на Шести отдел на галактическата полиция, който се занимаваше с терористите. Някак си бяха научили за моите интервюта за медиите и за организацията , която бях създала. Като първа стъпка си поставихме за задача да забраним състезанията в Дивия Космос, които унищожаваха естествената среда за еволюция на новите звезди и планети.

   С тази цел със сътрудничката ми Теди Ванини създадохме мита за цивилизацията на космическите демони- зомбулоните. Изпратихме ги на един от малкото девствени острови на Вселената и им вменихме роля на космически плашила за авантюристи. Според легендата , която никой не знаеше откъде води началото си, те живееха под защитата на мутагенна светлина от страшния червен гигант Рубигон. Няма да ви обяснявам как нашите хакери създадоха напълно измислена база данни за зомбулоните с монтирани снимки и артефакти уж донесени от оцелели по чудо пътешественици, нито ще спомена името на хакера, който го осъществи, дори и под смъртна заплаха. Но през последните години в Шести отдел започна работа един много печен тип, с нюх като на първично необработено  генетично ловджийско куче, агресивен и арогантен , с една дума, истинско ченге като от древните книги. Вече се досещате, че става дума за Джони  Демиани, по прякор Джони базарианският ротвайлер или Джони Тиксото. Та той беше подушил, че има нещо гнило в информацията за зомбулоните и настояваше в таен доклад , до който ние се докопахме , не питайте как, да се изпрати един отряд командоси да изясни нещата.

  Истината беше, че никой  не се беше навил да се пише доброволец защото на перковците от Шести отдел не им пукаше дали отрядът ще се завърне, те предварително го бяха отписали като  необходими пасиви на операцията. Само че за нас ставаше лошо.

   Решихме временно да се преселим на една от подходящите за живеене планети от земен тип около Рубингон и да се маскираме като космически демони. Създадохме и декор от призрачни звуци , оптически измами, капани на времето...изобщо,всичко , както си му е реда.

  Заживяхме в очакване, докато един ден сензорите ни засякоха необикновено присъствие. Двама юнаци бяха намерили пътя към нашия рай и бяха кацнали с противните си мръсни и бълващи радиация возила.

   Беше пълен мрак и само чувахме гласовете им. Ще цитирам разговора им дословно, дори когато единият от тях беше сам и от страх си говореше сам.

-Да ме питаш защо кацнах толкова рано...Има още пет часа до изгрева и не знам какво може да ми се случи...Никой не може да ми гарантира , че ще се върна читав...Абе, шефовете не искат да си размърдат мозъците , а екотерористите не спят..По дяволите!- беше се спънал в една метална кутия която започна да издава зловещи звуци- Млъкни! Не можеш да ме изплашиш! Какво, трябваше да пазя тайна ли? Като че ли има някой тук! Пък и да има,трябва да спи, ако не е демон...-пак се спъна и нови зловещи звуци, съпроводени с разсеяна мигрираща светлина го накараха да трепне.

  От другия край на пътеката се зададе вторият юнак, заднешком, стиснал здраво бластера. В един момент, точно преди да се сблъскат,се обърнаха един срещу друг и изреваха:

- Горе ръцете! Не мърдай! Ще ти пръсна мозъка!

- Не се пъни, бе мъжки! Аз съм от полицията!

  Аха, ето защо гласът ми се стори познат! Джони Ротвайлера в целия си блясък беше на гастрол на нещастната ни планета.

- Я по- спокойно! Ако е за патлак, имам си и аз, напълно законен е. А ако си от полицията, представи се, така е по закон!

- Капитан Джон Демиани от Шести отдел!

- Че си ченге, ти личи от цял парсек, ама чак от Шести...По- вероятно е да си от контрола по трасетата...Не, не си ми познат, мене са ме спирали и глобявали всичките дръвници от пътната...Май наистина си от Шести отдел, а? Значи, вие ограничавате личната свобода на гражданите!

- Ами, не е вярно! Ние се борим само с..не, няма да ти кажа, то е държавна тайна!

- Тайна, как ли не! Навсякъде сте плъзнали. Оня ден, като си правех кръгчета край Антарес, пак ми надупчиха талона за превишена скорост! Аз те питам, къде другаде, освен в оная пустош, мога да тренирам за Формула Супер?

- Я виж ти! Значи си Микеле Карачиола, по прякор Майк Торнадото, победител в Гран при на Андромеда?

- Разбира се! А ти, ако не се лъжа, си Джони Ротвайлера, ама по ти приляга да си Джони Тиксото. Чувал съм за тебе, най- печеното ченге на отдела. Разправят , че когато се залепиш за някой екотерорист, не се отлепяш докато не го вкараш в пандиза...

- Ш-ш-т! Тихо, аз не се занимавам с терористи.

- Хайде де, цялата галактика знае, че Шесто нюха за екотерористи, само ти ще отричаш!

- Моля те, не ме издавай, тук съм със задача.

- Разбира се, пък и всеки гражданин трябва да помага на полицията...Още повече срещу екотерористите, те са обществен враг номер едно!

- Радвам се, че ме разбираш. Но защо само ти си тук, нали тайната гонка ще се състои днес и вече трябва и другите да се пристигнали...

- Пристигнах пет часа по- рано и не знам какво да правя. Повярвай ми, това е най- скучната нелегална гонка ! Просто нямам истински съперници.

- Не може да бъде! А Стенли Пустинната буря, последният път ти дишаше в опашката!

- Гръмна му реактора на Процион и се отказа.

- Ами Дийн Цунамито?

- Погълна го черна дупка край Алтаир.

- Не думай! Не смея да попитам за Джими Слънчевия вятър, и той ли отпадна?

- Не, той се ожени и жена му не му дава да кара , взела му е дистанционното на кораба.

- Пфу! Глупак!- и тоя кретен се изплю право върху тревата!- Но ако трябва да бъда честен, вие сте в голяма опасност.

- Ние? Защо, този район е относително спокоен, само дето циркулират слухове...

- Не са слухове. Защо , мислиш , съм тук? Имаме сигурна информация, че екотерористите ще нанесат удара си тук.

- Сигурен ли си?

- Разбира се, щом се съберете всички, ще взривят корабите ви като кошчета за смет  и ще я преработят в екобрикети за телепортите. Няма да можете да осъществите следващия скок в хиперпространството, нещо повече, ще се наложи да се прибирате с телепорта..

- По дяволите! Но защо? Нашите кораби са свръх екологични!

- Нали знаеш оня шибан законопроект за забрана на космолетите?

- Галапарламентът никога няма да го приеме, повечето депутати имат частни возила! Екотерористите не спечелиха ни едно място на последните избори.

  Слушах и не вярвах на ушите си. Налагаше се да се намесим спешно. Готвеха ни страшна провокация. Ние изобщо нямахме намерение да взривяваме , но щяха да ни набедят и вкарат в затвора. А разговорът продължаваше:

- Не са, но продължават да натискат! Представят доказателства, че телепортацията е най- чистият начин на придвижване и настояват всички да се подлагаме ежедневно на космическа аеробика, докато си разпилеем атомите някъде из Косите на Вероника!

- Това ще да е работа на ония двете побъркани вещици- Теди Ванини, по прякор Кума Лиса и Елен Каен, иначе позната като мама Ленче!

- Прав си- потвърди Джони, И точно по техните дири съм сега. Трябва да ти кажа, че напълно си оправдават прозвищата. Теди е с червена коса и много хитра, а мама Ленче е майката на проклетата им идеология и радетелка за радикални действия.

   В този момент ние с Теди взехме нещата в свои ръце. Набързо се маскирахме  като обичайно представяните в комиксите космически демони. Те все още нищо не подозираха и продължаваха да разтягат локуми, когато се появихме.

- Джони, виж, това не са ли...

- Олее, колко са грозни! Целите черни,с разноцветни стърчащи коси като антени...

- Виж им ноктите, червени и закривени...очите...Ама те са също като в комиксите!

- Точно това е, също като...Което значи , че са точно те.

- Кои бе, зомбулоните ли?

- Шт, тихо! Да разберем какво искат...И без резки движения!

- Здравейте, момчета, искате ли да ви повозим?

- Да ви покажем нощния живот на планетата?

- Благодарим ви...госпожици...Ама ние просто си говорим...

- Хайде, хайде, такива хубавци като вас не бива да скучаят! Тук има много палави момичета...

- Леле , пич, как ще се отърваме!

- Спокойно, ще ги смахнем нещо...Ние просто чакаме да започне състезанието.

- Ясно! Сигурно се оглеждате за някоя грозна и кльощава бледолика от земята...

- Не, няма такова нещо! Ние харесваме другите раси...Ама сега бягаме от гаджетата си.

- Така ли? И защо?

- Ами те просто много взеха да ни контролират! Не ни разрешават да караме сами и...

- Чакай, Ти, да не би гаджетата им да са ония двете грозотии, които се появиха тук от нелегален телепорт и обикалят баровете да предлагат по-евтин транспорт?

- Искат да ни вземат клиентите, нали разбирате...И ние взехме мерки.

- Какви мерки?

- Пратихме ги в капана на времето и сега ще си стоят там на осем без петнадесет секунди оня ден!

- Я ни кажете как изглеждаха...- Микеле погледна многозначително към Джони.

- Ами...едната е руса, другата червенокоса...и са много грозни!

- Разбрахте ли как се казват поне?

- Притрябвали ни имената им! Май пищяха нещо, че са Елен и Теди ли...някакви екзотични били...

- Еколози! Те са! Ще ни заведете ли при тях?

- При тях? Отде- накъде? Те са си наши!

- Трябва да ви признаем нещо, момичета. Ние ги търсим , само че не са ни гаджета, а екотерористки и трябва да ги арестуваме.

- Много са опасни и могат да взривят всичко тук.

- Казах ли ти аз, че искат да ни провалят туризма, Ти?

- Каза ми, Ви, но не трябва ли да има награда, ако са толкова опасни?

- Има, госпожици и ако ни съдействате, ще бъде ваша.

 И за най- големия дебил беше ясно, че Джони си измисли наградата в момента, но ние се направихме, че им се връзваме и тръгнахме да ги водим към капана. Няма да навлизам в подробности как ги вкарахме там, как Джони си изпусна дистанционното на звездолета, където имаше приставка за контрол над всички возила в радиус от три парсека. С едно изречение, оставихме ги там на пет без четвърт и засилихме другите и техните кораби в примката на Мьобиус да въртят обиколки.

   Мислехме, че сме решили проблема. Няма състезание, няма гръмнати кораби, няма провокации. Ние си продължаваме дейността и чакаме решението на Галапарламента.

  И един ден...Те наистина решиха да забранят корабите и ние просто полудяхме от радост, докато го гледахме по телевизията. Започнахме да тренираме скокове до стратосферата, където трябваще да монтираме супер мощния телепорт. И тогава всичко пропадна.

   В станцията с гръм и трясък влетяха командосите на най- лудото и безскрупулно ченге в Галактиката, полковник Едуардо Лемус. Арестуваха ни, опаковаха ни в изолирани кабини и ни тикнаха в колонията. Принудиха ни да им кажем къде са корабите и как да ги върнат.

   Само че сега дойде нашия ред да тържествуваме. В момента Теди влиза в кодовете на охраната на затвора. Вече сме свободни и тичаме към тайния телепорт, където ни чака младият ни приятел Диего Авилес. Играта продължава от друга точка на Вселената и победата все някога ще бъде наша! А сега да скочим!

   Само че...Ех, ако го нямаше това ”само че”! Никоя от нас не подозираше, че зомбулоните наистина съществуват. Как е станало ли?

   Това наистина е друга история.

 Ето, това е, един друг свят с други проблеми...Има и продължение, но ще ти го разкажа утре.

   Прокълнатият не знаеше нейното продължение, но преди беше в това време и много добре си спомняше историята със зомбулоните. А пък за Теди Ванини знаеше доста неща, едно от които го караше да се смее винаги,когато се сети.

   То звучеше като виц, но наистина се беше случило, Теди  беше изпързаляла Джони Тиксото и Майк Торнадото да мелят метеорити на прах  и така ги омота,че за детектив Боби Холмс беше детска игра да ги хване и пъхне в дранголника...Всъщност, тя и него преметна,но това е дълга- дълга история....