ЧУВАМ ТЕ, ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ: ЗАГАДКАТА С ПЛЮШЕНОТО МЕЧЕ

...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката,  любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалечен плаж на север от Варна, през един хапливо студен ден на февруари, апаратът  улови  нещо интересно , необичайно, абе, просто находка. Една жена на неопределена възраст, но млада, не повече от тридесетгодишна, с дълга тъмна коса, неподходящо облечена с тънка пола и сако, червен плетен шал и също такива ръкавици, държеше в прегръдките си голямо плюшено мече, притискаше го като дете или домашен любимец и говореше нещо на водата. Естествено, Мия я издебна отдалеч и изобщо и не помисли да иска разрешение за снимката. Не се поколеба, просто се възползва от прекрасната, малко призрачна светлина на слабото утринно слънце и странната жена. Прехвърли снимките в лаптопа и в понеделник ги показа на колегите си.

  - Хайде да погадаем, даде идея Крум, каква може да е нейната история...Аз мисля, че е изоставена от някой мъж, може би е моряк, тя го е посрещала на пристанището и затова сега е край брега...А мечето  навярно й е подарено от него...

- Може би е загубила дете, или е принудена да направи аборт, а тя не е искала, включи се и Нети, намира утеха в морето, не иска да се върне в истинския си живот...

- Аз мисля, че е загубила родителите си, произнесе се и Рая, и двамата. При катастрофа, на кораб, потънали са без да могат да им помогнат. Спасила се е тя и... мечето, навярно тогава е била дете. Не може да го преживее, отгледана е от близки, но родителите й липсват...

    Наистина събраха много варианти, всеки достоен поне за трилър или мелодрама. Но работата си е работа и Мия трябваше да отиде до дома на господин Павлов и да му занесе документите за подпис, тъй като той днес  не можеше да дойде до офиса поради някаква свръх важна причина.

     Когато слезе от таксито пред тузарската му къща, едва не падна! Същата жена, облечена по същия начин, стоеше пред фасадата и гледаше в прозорците. Какво правеше тук? Мия съвсем забрави за служебните си задължения в стремежа си да разгадае мистерията. Но след няма и пет минути, пред къщата спря кола и от нея слезе млада жена, отиде при другата и започна да я увещава да се качи при нея . Оказа се, че колата е на дом за жени с умствена изостаналост, Грета живеела там. Жената каза още, че господин Павлов много често идвал и носел продукти и консумативи и нещастницата започнала да си внушава, че е неин баща. Всичко това Мия научи без много зор, само като предложи да помогне. Изведнъж жената се втренчи в нея и каза:

-Ама аз ви познавам, вие сте Мия, дъщерята на Нора!

  Така си беше, точно майка й отговаряше за тоя дом, дори Мия беше ходила с нея там,  за да разбере, че не всички на тоя свят живеят добре. Разбра, че Грета често бягала и скитала в цялата страна, съвсем скоро я открили чак във Варна!

  Както и да е, все пак, нищо от истинската история на Грета не стана  по- ясно. Коя беше, защо беше в тоя дом, та тя просто беше чувствителна и привързана към добрите хора, които я заобикаляха, защо близките й не се интересуваха от нея....

   - Не си ми казала защо си се разделила с мъжа си, питаше точно в тоя момент Павлов приятелката си Нора, с която все пак се бяха сдобрили.

- Наистина ли? Пропуск, но може би и ти не си ме питал... Както и да е , беше много  отдавна...Омъжих се много бързо, бащата на Мия беше известен спортист, световен шампион по бокс...Много бързо стигнахме до интимност и аз, като най- невероятната  глупачка, забременях. Учудих се, че се съгласи веднага да се оженим, дори не настояваше за сватба, не се интересуваше, че нямам нищо мое...Но няколко месеца по- късно, вече почти щях да раждам, на вратата се позвъни и аз отворих на най-странната и налудничава жена, която някога съм срещала.

    Каза ми, че е предишната приятелка на Драгомир, той мислил да се раздели с нея, но тя забременяла и постоянно вървяла след него и настоявала да се съберат.  Той все отлагал, все имал състезания, тренировки, ходел много в чужбина...Детето се родило, момиче, но се оказало, че мозъкът му е увреден и ще е винаги  на нивото на малко дете...Тогава  Драгомир окончателно престанал да се интересува от детето, а тя не можела да го гледа...Разбира се, от пръв поглед си личеше, че е алкохоличка, изглеждаше четирдесет годишна, а и после се оказа, че не е много далеч от тая възраст. Детето беше мръсно, мършаво, личеше си, че никой не се грижи за него. В погледа му нямаше мисъл, нито чувство, по лицето само засъхнали сълзи и мръсни петна  .Нищо чудно, ако имат и въшки, така си помислих тогава и я отпратих. Говорих с Драгомир, разговорът прерасна в спор, после в скандал, после скандалите продължиха...Той успя да се наложи и детето постъпи в социален дом, майката не знам дали е жива, беше жалка алкохоличка и вървеше все повече и повече към дъното...

- Значи Грета е сестра на Мия...

- Да, така е...Едва дочаках Мия да се роди и оставих баща й, той беше изоставил едно дете, какво ми гарантираше, че няма да постъпи така и с моето...Не исках да го виждам, но и не намерих сили да сближа Мия с Грета...Но тя вече я познава, така че може би ще се наложи...

  - Ако искаш, каза приятелят й, аз да й кажа, все ще ми е по-лесно...Между другото, тя общува ли с баща си?

- Май само се поздравяват за празниците, пък и той е треньор в РЮА...

    И така, неведомите пътища на съдбата в края на краищата събраха тези две момичета, незнайно с каква цел, незнайно по каква причина... За учудване, Мия прие много спокойно съобщението, че има сестра. Веднага започна да прави планове как ще я предразположи, как ще я взема в къщи за празниците, как ще се разхожда с нея, ще й купува играчки...Впрочем, плюшеното мече Грета беше получила от Нора. Някога, в опит да успокои съвестта си, Драгомир го беше изпратил за Мия, без да съобрази, че тя е вече на седемнадесет години. Нора изобщо не го показа на дъщеря си, просто го отнесе в дома и го подари на първата срещната. Беше Грета. Грета, която вървеше като кученце след нея, гледаше я с благоговение и някаква си нейна, странна обич... После това се пренесе и върху Пламен, човекът, благодарение на когото домът можеше да осигури необходимото на десетината си жители. Може би нещастницата беше доловила колко свързани са двамата и искаше да си открадне малко внимание, малко нежност и разбиране...Или може би да прибави и своите...

  Така историята на странната жена на брега на морето вече придоби завършен вид и Мия можеше да я разкаже на колегите си в офиса за да сподели радостта си от намерената сестра...