ЦИГАНСКА МУ РАБОТА



   Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
   – Чакай малко – рече циганката – недей да бързаш толкова.
   Беше на средна възраст, в червеникава престилка, очите ù също бяха червени.
   - Хайде почвай – рекох – ама по-бавно. Да видим какво ще ми кажеш.
   Циганката така впери в мен червените си очи, че чак потръпнах. „Сигурно се тренират да гледат така”, помислих си.  Беше точно такава, каквато я помнех от детските ми приказки и рисунки. Даже ми заприлича малко на вещицата от „Джуджето Дългоноско”.
   - Слушай внимателно – рече тя – Хубав човек си, имаш златни ръце, ама си сърдит и днес си имал лош ден. Черна магия са ти направили, трябва да се махне, в къщата ти чужд мъж е идвал и оставил нещо.
   Поклатих отрицателно глава.  Спрях и се облегнах на колата.
   - Разведен си, от деца страдаш, една жена ти крои нещо...
   - Изобщо не познаваш, сестро – рекох. - Нямам златни ръце, не съм разведен, всичко ми е наред в семейството.
   - Отвори вратата на колата! – рече властно циганката, като не преставаше да ме гледа  - и дай една хартия!
   „Дали пък няма да грабне нещо”, помислих си и внимателно я проследих в ръцете. После бързо извадих един лист хартия и заключих колата.
   Циганката бръкна в джоба на престилката си и извади три семена, парче вестник, сложи парчето върху листа хартия, после семената, уви ги здраво и ми ги подаде.
   - Чистят от черна магия, дръж ги 6 часа вкъщи без да ги отваряш и ще видиш как ще издърпат живака от тебе и къщата ти – на! Кълна се, живак ще потече – и тя впи поглед в лицето ми и приближи:
   - Шестдесет лева ми дай, за всяко по двайсет и са твои – живот и здраве на теб и на цялото ти семейство ще има, чудо ще стане.
   - Нямам пари – рекох веднага. Бях напипал едно метално левче в джоба си и ù го подадох.
   - На ти левчето, сестро, и по живо, по здраво, повече нямам.
   - Ей, черна магия ще ти се уплете, ако не ги сложиш, да знаеш, за пари да не съжаляваш.
   - Нямам, това е – рекох – Айде взимай левчето и бягай! – и започнах да я избутвам по-далеч от колата.
   Пазачът на паркинга надблюдаваше отстрани какво ще стане.
   - Дай поне 5 лева, бе! – викна циганката – Иначе добро да не видиш, зло под възглавницата ти да влезе, болест да срещнеш - започна да кълне тя и прибра увитите семенца в джоба си.
   - Аз съм писател – рекох – искаш ли да ти подаря една книга?
   - Не ща книга – сопна се циганката
   Тръгнах редом с нея. Откъде започна - докъде стигна! Нещо ме сви под лъжичката. Бях чувал, че не е хубаво да те кълне циганка.
   - Я, чакай малко – викнах и я потупах по гърба. – Я се стегни! Бива ли така! Аз ти дадох едно левче, дадох ти нещо, а ти какво ми даде! Нищо! Само лоши приказки ми приказваш. Когато някой ти даде нещо, макар и дребно, и ти трябва нещо да дадеш. Кажи поне една хубава дума, айде кажи ми. Нали ти дадох левче!
   Циганката спря и ме гледаше учудено с червените си очи. Но не казваше нищо.
   - Като мълчиш – аз да ти кажа тогава – рекох и се изпъчих:
   - Това лято твоето семейство ще си купите нов кон, червен, със звезда на челото и жребче ще ти роди. И много бакър ще намериш в една къща на село и ще забогатееш – продължавах да ги нижа. -
   - И внучето ти ще се изучи и адвокат ще стане, като мен адвокат, рекох, и много пари ще има (това май не трябваше да го казвам), а внучка ти ще роди момиче с червени коси – като порасне трима ще се прободат за нея в сърцето... Да знаеш! Хайде върви си сега!
   Циганката бръкна в джоба на престилката и извади хартиеното топче със семената.
   - Вземи го! – рече – Сложи си го в къщи и не го отваряй преди да минат 6 часа. От мен подарък хубав да знаеш.
   Засмях се и го взех. После тръгнах насреща към кафенето. Циганката пресече булеварда. След малко се обърнах и я видях с една млада циганка гледаха към мен. Момичето беше бременно. После тръгнаха през парка. Колко пъти се обръщах назад, толкова пъти и те се обръщаха и се поглеждахме. После ги изгубих от поглед.
   Стигнах до кафенето и се върнах. Такъв хубав пролетен ден. Светъл, кротък и мек. Тръгнах бавно обратно към колата си. Бях извадил машинално ключовете и ги подмятах разсеяно между пръстите.
   Пазачът на паркинга още стоеше до колата ми и ме гледаше.
   - Абе ти си бетер циганин, бе – рече той. – Какви ù ги наприказва!
   Това си беше направо комплимент.
   - Е, човек пък да не покаже, че познава – рекох скромно и стиснах семената в джоба си – Ако имаш 5 лева, ела да ти гледам. Хубав човек си, златни ръце имаш...