Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на терасата. На терасата имаше млада жена. Тя седеше на земята мъртво пияна, потънала в празните си мисли, гледаше в любима точка и не искаше да знае нищо повече за живота. Когато отново се събуди превъртя съня и предната вечер и започна да разпределя кое се беше случило наяве и кое насън. Стигна до заключението, че Насим със сигурност седеше на крайчето на леглото. Тя повръщаше. Това не влизаше в съня. Но си спомняше търкулването по стълбите. Тялото ѝ го помнеше.
***
Планината посрещна с гръд първия мощен рев на тонколоните, а след малко, когато дойде и оркестъра, цялата земя потрепери. Ветрец почти не лъхваше. Мястото беше прашно, с пожълтяла в средата трева, през която сякаш бяха минавали с ...