May 10, 2018, 3:13 PM

Цяла вечност в една секунда 2 

  Prose » Narratives
788 6 5
22 min reading
📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето с колелото". Тя перфектно си спомняше и името му и всеки един детайл от тази случка. През изминалите четиринадесет дни нямаше такъв, в който тя да не се опитва да го изхвърли от мислите си. Остана си с горчивото усещане, че се е подиграл с нея. Трябваше да се изправи за пореден път и да не позволи на разочарованието да я завладее. Но беше болезнено. Чакаше го да се появи от някъде. Да ѝ звънне. Оглеждаше се наоколо да го види, ей така изневиделица да се появи, както тогава. Не сподели с никого за тази среща, но и не спираше да мисли за нея.
И ето сега почти посреднощ той се появява.
✉️ Здравей. Разбира се, че те помня.
Не искаше този разговор да продължава. Не искаше да му зададе въпросите, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Random works
: ??:??