Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно немски език и познавах големите градове там като петте пръста на ръката си. За моя милост не бе проблем сам да съставя няколко маршрута из Дойчланд – забележителности, хотели и ресторанти; счетоводителят Борис оформи финансовите детайли, а Дани спретна сайт с такъв графичен дизайн, че да ти продума. Проучихме офертите на конкуренцията, предложихме суператрактивни цени и така далаверата на фиктивната ни фирма „Бон шанс“ на първи април отпочна.
Имах съученик, с когото доста си приличахме, дадох му петстотин лева за данните, изрусих си косата да е като неговата, платих хилядарка за направата на фалшива лична карта и – готово. Сега бях Ники.
Наивниците се обаждаха на телефона ни с предплатен вау ...