Да не живеят за кеф?!

Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…

Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?

Докладваха ми, че имате тук проблем с температурата. И дойдох на проверка – кой в името на фирмата ще издържи на немислимите трудови условия? Кой ще устиска на страшните 20 градуса на сянка? Кой ще преживее с вода на стайна температура? Кой…

Изобщо – какво можете в тежки климатични условия…

А по пътя, за по пряко – няма да тормозя лимузината под това страховито слънце, я, минах през парка…

Господа, шашнах се!

Да, не подскачайте от неприличната дума! Шашнах се…

В парка е пълно с хора. Млади, стари, майки с бебета и колички, бъдещи майки, бъдещи бащи и майки зад храстите… С две думи – много, твърде много нереализирани потребители на нашето производство…

Не в мола, не в супермаркета, не в магазина поне – в парка. И с парите си, които би трябвало да са в касата…

Моята каса!

Възмутен съм!!!

От какво ли? Нима не сте се отбивали в парка? Не сте минавали през кафенетата? Не сте поглеждали през прозорците на близкото училище?

Четат!

При това – книги!

Не реклами, а книги…

Отде се пръкна тази зловеща мода, господа?

Живеем в капитализъм, а основата му е потреблението… Потреблението и свързаната с него търговия. Публиката трябва да работи, за да получава заплата. А заплатата е необходима, за да купува!!!

Купува!!!

Не е важно какво – за ядене, за демонстрация пред останалите, за забавление… Трябва да се купува!

Без купуване – няма производство. А без производство – няма заплати за работещите.

И, разбира се – любимите ми пари прим… Моите пари! Печалбата…

Да, господа, обаче…

Обаче – появи се тази нова мода – четенето…

Какво, какво? Повтори, ти там, уволненият от този момент…

Да, уволнен, защото не разбираш – това, което наричаш нужда от четене, от култура, от развитие на личността. Това е загуба за мен… И за вас, де…

Охраната! Изхвърлете го! Да върви да чете – сега ще има много време без работа…

Глупости, господа, пълни глупости… Наслада от четенето, наслада от филма, наслада от картината, наслада от музиката…

Наркомания! Дрогиране с неподходящи за бизнеса и реалността мисли и идеи. Отвличане от реалния свят, от търговията, от моята печалба…

Помислете само – за тия часове, които евентуалният потребител бяга в друг свят, той може да купи толкова много стоки… Не е важно нужни ли са му, полезни ли са му, харесват ли му…

Трябва да потребява, за да се върти колелото на реалността…

А ние ги оставяме да се носят нейде другаде… И да губят важните за нас стремежи и мераци.  Като резултат – губим печалба!

Затова – нареждам: да се убедят изпълнителите на желанията ни да приемат необходимите закони. Да се пусне дрога срещу дрогата – известните срещу харесваните. Певци, музиканти, художници, писачи – всички на работа.

Не бива потребителят да потъва в наслаждение от мислите в книгата. Сервирайте му лесното, достъпното и сладкото: секс, насилие, елементарност… Важно е – елементарността трябва да му издигне самочувствието. Да приема картината като част от обстановката, не като изкуство. Музиката да е фон, не основа. Поезията да е текст към банално звучене – да се харесва и на неграмотния, та да се изживява като мерило на изкуството…

Започваме от училището. Рязко долу всякакви класици. А тези, които, за съжаление, са впили корени в досегашните души на потребителите – ново възприемане. „Хамлет“ – пиеса за един сериен убиец с хладно оръжие. „Ромео и Жулиета“ – юношеските копнежи по ранен секс, съчетани с махленски бой. „Война и мир“ – изхвърлете половината, да остане войната – кръв, карантии, жестокост… Какво нямало? Като няма – намерете и допишете. Осъвременете Елин Пелин. Тия Гераци се карат уж, ама това нищо не е. Едната да отрови другата, единият брат да издебне другия, децата да се ръгат с ножове и сърпове… Редактирайте Дебелянов. Какви скрити вопли? Направете го мъж, усещащ се жена и копнеещ за нощни страсти. Ботев да е певец на наркоманите, Яворов на циганите… И – кръв, секс, пари…

Пари, пари, пари…

Искам потребители…

За какво са ми хора?