Да не живеят за кеф?!
Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…
Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?
Докладваха ми, че имате тук проблем с температурата. И дойдох на проверка – кой в името на фирмата ще издържи на немислимите трудови условия? Кой ще устиска на страшните 20 градуса на сянка? Кой ще преживее с вода на стайна температура? Кой…
Изобщо – какво можете в тежки климатични условия…
А по пътя, за по пряко – няма да тормозя лимузината под това страховито слънце, я, минах през парка…
Господа, шашнах се!
Да, не подскачайте от неприличната дума! Шашнах се…
В парка е пълно с хора. Млади, стари, майки с бебета и колички, бъдещи майки, бъдещи бащи и майки зад храстите… С две думи – много, твърде много нереализирани потребители на нашето производство…
Не в мола, не в супермаркета, не в магазина поне – в парка. И с парите си, които би трябвало да са в касата…
Моята каса!
Възмутен съм!!!
От какво ли? Нима не сте се отбивали в парка? Не сте минавали през кафенетата? Не сте поглеждали през прозорците на близкото училище?
Четат!
При това – книги!
Не реклами, а книги…
Отде се пръкна тази зловеща мода, господа?
Живеем в капитализъм, а основата му е потреблението… Потреблението и свързаната с него търговия. Публиката трябва да работи, за да получава заплата. А заплатата е необходима, за да купува!!!
Купува!!!
Не е важно какво – за ядене, за демонстрация пред останалите, за забавление… Трябва да се купува!
Без купуване – няма производство. А без производство – няма заплати за работещите.
И, разбира се – любимите ми пари прим… Моите пари! Печалбата…
Да, господа, обаче…
Обаче – появи се тази нова мода – четенето…
Какво, какво? Повтори, ти там, уволненият от този момент…
Да, уволнен, защото не разбираш – това, което наричаш нужда от четене, от култура, от развитие на личността. Това е загуба за мен… И за вас, де…
Охраната! Изхвърлете го! Да върви да чете – сега ще има много време без работа…
Глупости, господа, пълни глупости… Наслада от четенето, наслада от филма, наслада от картината, наслада от музиката…
Наркомания! Дрогиране с неподходящи за бизнеса и реалността мисли и идеи. Отвличане от реалния свят, от търговията, от моята печалба…
Помислете само – за тия часове, които евентуалният потребител бяга в друг свят, той може да купи толкова много стоки… Не е важно нужни ли са му, полезни ли са му, харесват ли му…
Трябва да потребява, за да се върти колелото на реалността…
А ние ги оставяме да се носят нейде другаде… И да губят важните за нас стремежи и мераци. Като резултат – губим печалба!
Затова – нареждам: да се убедят изпълнителите на желанията ни да приемат необходимите закони. Да се пусне дрога срещу дрогата – известните срещу харесваните. Певци, музиканти, художници, писачи – всички на работа.
Не бива потребителят да потъва в наслаждение от мислите в книгата. Сервирайте му лесното, достъпното и сладкото: секс, насилие, елементарност… Важно е – елементарността трябва да му издигне самочувствието. Да приема картината като част от обстановката, не като изкуство. Музиката да е фон, не основа. Поезията да е текст към банално звучене – да се харесва и на неграмотния, та да се изживява като мерило на изкуството…
Започваме от училището. Рязко долу всякакви класици. А тези, които, за съжаление, са впили корени в досегашните души на потребителите – ново възприемане. „Хамлет“ – пиеса за един сериен убиец с хладно оръжие. „Ромео и Жулиета“ – юношеските копнежи по ранен секс, съчетани с махленски бой. „Война и мир“ – изхвърлете половината, да остане войната – кръв, карантии, жестокост… Какво нямало? Като няма – намерете и допишете. Осъвременете Елин Пелин. Тия Гераци се карат уж, ама това нищо не е. Едната да отрови другата, единият брат да издебне другия, децата да се ръгат с ножове и сърпове… Редактирайте Дебелянов. Какви скрити вопли? Направете го мъж, усещащ се жена и копнеещ за нощни страсти. Ботев да е певец на наркоманите, Яворов на циганите… И – кръв, секс, пари…
Пари, пари, пари…
Искам потребители…
За какво са ми хора?
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Стойчо, Красе!
-
"Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари! Когато гръм удари ни, щом вечер свечери.." Променят се хората, нравите.., но какво им пречи миналото като то не съществува, Но виж, написаното "дразни" окото
, нервите, мозъка.. -
Сега чак схванах идеята на Лев Троцки за перманентна революция в света на капитализма!
Само че, Лео Бронщайн направо облагодетелства Джеф Безос,Илон Мъск,както банките и корпорациите!
Абе, тия люде и институции какво общо имат с Ханаан?!🤔 -
Благодаря, Скитнице, Миночка!
-
Много е автентичен разказът и ми хареса! Поздравявам те!
-
Дааа, всичко е ПАРИ! В днешно време май така се получава за съжаление...
-
Благодаря, Лина, Валентине!
Утре ще има специално. -
Поздравявам те!
-
Мисля, че автора за пореден път ни предлага теми за размисъл.
Добър повод да го направим през утрешния ден. Поздрави! -
Благодаря, Румяна, Зигфрид!
-
Виждаш ли как се допълнихме.....на всяка крачка разкрасителен салон!
-
Еййй да! Много добро описание…
-
Благодаря, Вики, Сенилга, Лидия!
-
О, това е за ,,Саркастична,,.
-
Немедленно создать партию партий и захватить все библиотеки!
Браво! -
Само не знам защо е в раздел "Хумористична", като това е реалността... Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
