Никога не съм си падала по пазаруването. Не съм от жените – привърженички на шопингтерапията – напротив, мен обикалянето на магазини ме изнервя, затова го и избягвам. Когато нещо ми трябва, просто влизам в най-близкия магазин и си го купувам.
Затова и не разбрах кое точно ме накара да вляза в малкото магазинче за парфюми. Може би защото приличаше на извадено от Андерсенова приказка – с кокетните старомодни перденца с харбалички и безбройните стъклени флакончета на витрината. А може би за това допринесе и едва доловимото ухание, което, макар и съвсем слабо, наистина беше неустоимо.
Когато отворих вратата, прозвъня камбанка, и една огромна черна котка се плъзна зад тезгяха, само миг преди на нейно място да се появи възрастна жена с ведро изражение и смешна старомодна дантелена шапчица. Боже, помислих си, май наистина съм попаднала в някакво приказно измерение, в което котките се превръщат в симпатични бабички, а симпатичните бабички имат вид на добри магьосници. Изкикотих се, първо, защо ...