Да ти имам щастието...
Обичаш ме…. А докога ще ме обичаш? Ще ме обичаш ли като разбереш, че съм груба и арогантна? А ще ме обичаш ли, когато не те обичам? Ако решиш да ме обичаш, знай първо, че не съм сантиментална и грижовна. Ненавиждам болезнено дългите разговори по телефона, мразя гукането и сладникавите прякори. Не обичам да ме целуват мудно, не обичам де ме целуват вяло, нито настоятелно, нито бързо. Мразя да ме стискат, притискат, гушкат, душат. Дразня се от празни приказки и дебелашки шеги, мразя лигавите момчета, мразя и сериозните момчета. Мразя хленчещи момчета, влюбени момчета, чувствителни момчета. Не понасям ниски, високи, тънки, дебели, с оскубани вежди или с косми в носа. Мразя тъпи, умни, начетени, образовани, необразовани, интелектуалци и бохеми. Мразя гневни, нервни, спокойни, меланхолични… Мразя теб... мразя и себе си затова, че те мразя. Отегчена съм от монотонността на гласа ти и от думите ти. Не ме обичай! Не усещаш ли, с каква неприязън те целувам и стоя до теб. Мразя и факта, че не мога да те изхвърля от живота си, че не мога да те задраскам като сбъркана дума. Та нали аз съм твоят пристан, смисълът и щастието в живота ти…. Да ти имам щастието…
© Доротея All rights reserved.
