Дали?
Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. Асфалтът лети към мен? Падам!? Не може да бъде! Как така се случва?! Ще ме достигне ли асфалтът? И как? Какво ще стане? Осакатяване? Смъртта? Животът? Аз съм млад. Много млад. Искам да живея още. Но живях ли досега? Кой съм аз? Какво направих? Добро или зло? Обичах ли достатъчно хората край мен? Погалих ли моите котка и куче и дадох ли им храна? Пуснах ли монета в шапката на слепеца, продаващ пазарски чанти пред вратата на манастира? Видях ли красотата на звездите, отразяваща се в нечии очи? Прочетох ли последната книга, която си купих? Изпих ли бирата, която така и не си купих? Танцувах ли пак в мрака на нощта, понесен на криле от разноцветни светлини? Разбрах ли защо расте крехкият стрък трева? Разбрах ли живота? Разбрах ли защо не съм разбрал?
Аз трябва да намеря отговорите на тези въпроси! Смъртта трябва да ме помилва! Смъртта трябва да ми даде шанс! Трябва да променя отговорите на тези въпроси!
Дали смъртта ще ме остави? Силен звук от удар. Дали смъртта ще ме ост…
Дъжд. Тихи, самотни капки дъжд върху шлема…
Copyright Adrian Bantchev 2005-2010
© Адриан Банчев All rights reserved.
. Всъщност в основата на идеята стои едно от моите последни падания с мотоциклет, което дори и не беше най-тежкото, но остави много силен отпечатък в мен. Опитах се да предам усещанията по време на случващото се, онази секунда, която странно се разтегли във времето и остана завинаги врязана в съзнанието ми. Естествено, историята е "поукрасена" и предадена по малко художествен начин, но наистина е почти невъзможно да се предаде с обикновени думи преживяното тогава.
