Дали успя да го прочетеш?
Скъпа Неда!
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобретявах в моята малка жълта работилничка. Направих те от последните си запаси щастие. Добавих за плътност малко разбити с миксера мечти и тук-таме въображение. За да свържа в едно всичко това, използвах вместо болтове забитите в гърба ми ножове. Дълго се мъчих да завинтя въображението. Не успях - много е развинтено. Както и да е. Все пак ти си моят идеален шедьовър.
Когато отвори за пръв път очи, аз ти казах "Здравей" и ти обещах, че докато имам някъде вътре в себе си дори и малко скрито въображение, ще те има и теб. Тогава ти кимна и се усмихна. Не каза нищо. Защото не можеш да говориш. Не можеш, защото не си човек. Но пък си ми приятел. А хората са кофти приятели. И имат твърде много проблеми. И постоянно говорят. За себе си, за мен, за времето, за политиката, за глобалното затопляне и за още куп безполезни неща. Хората са кофти приятели. Говорят. А аз искам просто да си помълча с някой. Затова не можеш да говориш. Не ми се сърдиш, нали? Не се сърдиш, разбира се. Просто не можеш. Знам, че ще ме разбереш. Ти винаги ме разбираш...
Е, това е. И така векове наред понякога ти говоря. Но по-често ти мълча. Няма какво да кажа. Но е хубаво да знам, че ако имаше, щеше да ме чуеш. Да ме изслушаш. Да ме разбереш. Ти винаги ме разбираш...
А сега ще ти повторя нещо, на което ти сигурно не си обърнала внимание, а то заслужава да му се обърне такова. Когато се видяхме за първи път, аз ти казах, че докато имам въображение, ще те има и теб. Сещаш се какво стана, нали? Затова избледняваш с всеки изминал ден все повече. Затова ни остава да сме заедно още няколко минути.
Останало ми е още съвсем мъничко въображение. То не стига да ти кажа какво чувствам към теб. Не стига дори да се разплача. Затова без сълзи в очите ще ти кажа, че ти беше най-красивото нещо в живота ми. Даже май бе единственото красиво. Много те обичам. Даже май само теб те обичам толкова много.
Ето. Дойде моментът. Избледняваш. Скоро изобщо няма да те има. Може би преди да може писмото ми да стигне до теб.
Е, добре. Сбогом! Ще ми липсваш! Макар да бе просто въображаем приятел...
© Алиса All rights reserved.
+6 
