Дамата С Камилите (I Приказка)

На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, с намек за официалност и неотложност. Разбира се, тя пропусна тази мисъл покрай главата си и отвори с видимо нежелание.
- Вие ли сте Дамата с Камилите? - попита мъж с черен шлифер.
- Да не би да мислиш, че някой нормален човек би се съгласил да го наричат така?! - сопна му се тя, готова да затръшне вратата.
- Да, но доколкото ми е известно, ти си поетеса… А те са най-не-човеци от всички… - той нави малко тютюн в листче хартия. “Странно как премина на ти!” - възмути се наум Дамата с Камилите.
Мъжът с шлифера просто побутна леко шапката си нагоре:
- Задачата ми е да Ви осведомя - на “Ви” той натърти… (Тя се замисли… Той сякаш четеше мислите й само с един поглед в очите…), - че сте част от една приказка, която не пишете Вие, а Момчето Със Синята Шапка…
Тя се озърна за някакъв детайл… Тя винаги търсеше детайли… Трябваше да се улови за нещо и да се спаси от тази абсурдна стиуация по някакъв начин. Не стига, че беше сама в къщичката си, защото госпожица By-The-Way (за кой ли път?) я заряза и отиде при Принца на Илюзиите, ами че нямаше никаква храна и освен всичко останало трябваше да бъде част от нечия приказка, и то по думите на човек в шлифер!
- Няма да стане! - извика тя и тресна вратата, сетне се върна към спокойствието, което й предоставяше светът на Достоевски. Но на вратата отново се почука…
Тя стана (твърде ядосана, за да може да осъзнае, че е ядосана) и буквално изкрещя на човека срещу нея:
- Какво?!
- Имате ли огънче? - невъзмутимо попита мъжът с шлифера.
Тя извади някъде от дълбините на чантата си запалка и му я подаде с още по-голямо нежелание:
- И все пак ти кой си?
- О… Аз съм Инспекторът - отвърна спокойно той като й върна запалката с ловко движение на отракан пушач.
- Несъмнено! И сигурно всеки път като се появиш, се чува мелодийка “Ту-ду-ду-ду-дууу! Иснпектор Гаджет!”…
- Сарказмът Ви е излишен, госпожице. На Ваше място бих се огледал къде се намирам - усмихна се той и изчезна в кълба от дим…
Много ясно, че се намира пред входната си врата! Къде другаде можеше да бъде! Но когато се огледа, осъзна, че е застанала пред някаква друга врата. По дяволите, помисли си. Приказката вече започна и аз съм вътре в нея, но по-лошото е, че и тя е вътре в мен… Тя пристъпи напред и почука…