7 min reading
Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и укоряваше дните и годините му. Той го караше да живее паралелно, да се бунтува, да буйства,.. и го докара до тук...
„Не ,че не зная кой е бащата на децата ми. Напротив, родих ги с много любов, отгледах ги в негово присъствие. И дотук!? До момента, в който разбрах, че оцеляваме с децата въпреки него. Той присъстваше, фигурираше, отглеждахме го...Когато се разделихме, той показа, че ни мрази. Той продължи да пречи, но не и да помага. Казваше, че издръжките на децата няма да плаща, защото няма да храни мен.
Казваше, че сме длъжни да се съберем отново, защото „ Ти , момиченце , ще умреш!?“ Обявяваше мен за „държавно издирване“, а него същата държава не можа да застави да се грижи за собствените ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up