Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с красиви рокли и понеже мама и тати я наричаха „принцеса“, момиченцето си мислеше, че наистина е. Сърдеше се когато я наричат с името ѝ, тропаше с крак и казваше: „Принцеса съм“.
Когато Йоана тръгна на училище само от „принцеса“ се отказа – беше пораснала и знаеше, че не е истинска принцеса (макар у дома да продължаваха да я наричат така). Сега други неща я вълнуваха: да бъде най-модерна, да има най-красивата раница, най-хубавите помагала, най-новия телефон. Обичаше в междучасията да си купува от лавката неща, които повечето деца не можеха да си позволят, а после, изяденото наполовина лакомство да изхвърли в коша за боклук. Просто за да види как ѝ завиждат децата без джобни (с домашните санд ...