Sep 4, 2007, 10:56 PM

Давам ти бонус, разкарай ме 

  Prose » Narratives
2168 0 0
7 мин reading
 

Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но тя е силна и не плаче. Вдига поглед и поглежда любимото момче в очите, гушва се в него и само си повтаря „Защо?"

Тя го познава от дете, но от скоро в нейните очи той не е просто онова малко момченце, което помни от детството си, за нея той е този, който властва над нощите й, този, който обсебва съзнанието й... този единственият, който откри как да накара да бие сърцето й с 300 удара в минута, когато е до нея. Но защо те се намериха толкова късно, той заминава студент, а тя тази година завършва, те са в различни градове, с различни интереси, той студент, тя кандидат студент...

А когато се събраха, всичко беше като на магия, те двамата, там в басейна, след изморителните гонения,скачания и игри, след многото закачки последва една красива целувка. После след рояка от думи и обяснения остана само едно - да се съберат...

Сега те стоят на пейката, сгушени, замислени... Гледат детската площадка и макар да е тъмно още има деца, които си играят. Спомените за детството нахлуват, но тъгата от предстоящата раздяла надделява.

Тя го поглежда с онзи поглед, който съдържа в себе си голяма обич и тъга. Решава се да заговори като нежно отпуска глава на гърдите му.

  • - Мислил ли си какво ще стане с нас след като заминеш? Ти ще си там, аз другаде...
  • - Е, нали ще си идвам, миличка, ще се виждаме събота и неделя, когато съм тук, ти ще идваш по София при мен..
  • - Това звучи толкова просто, но дали е така, ти там можеш да си намериш друга...

Тези думи бяха произнесени с толкова болка и страдание.

  • - Миличка, аз не искам друга, искам само теб, обичам само теб.

Той я целуна и се вгледа в очите й, да, тя щеше много да му липсва, да я боли, че я няма, но догодина тя също може би щеше да е там, там при него, да живеят заедно...

  • - Така ще ми кажеш. - това прозвуча дяволито.
  • - А ти на мен, все едно няма да си намериш друг някой пич там...
  • - Я не говори така, аз искам само теб, но... виж, не съм малко дете и ми е ясно, че връзка от разстояние е...
  • - Романтична?
  • - Трудна за подържане, там ще има много по-хубави момичета от мен...
  • - Е да, това е ясно.

Тя го погледна с леден поглед, той се засмя и й каза:

  • - Е, но за мен ти си една, единствена...
  • - Така ще кажеш.
  • - Миличка, няма лесни неща нито за теб, нито за мен, ако мислиш, че сама ще ти е по-добре... - тук той поспря, пое си дъх и продължи - ок, бяхме до тук, ти поемаш своя път, аз моя...
  • - Защо ми говориш така?
  • - А не искаш ли точно това, свобода, прословутата женска свобода - рече с подигравателен тон.
  • - Свобода си имам, а ти не можеш да ме ограничиш. Обиждаш ме по този начин. Караш ме да си мисля, че за теб съм просто поредната играчка...
  • - Много добре знаеш, че не е така, но кажи ми какво искаш, така ще ми е много по-лесно...
  • - Искам теб.
  • - Тогава, защо ми говориш така. За мен не си играчка и никога не си била.
  • - Но ти каза, че е по-добре да се разделим. Всеки да си гледа живота...
  • - Мислех, че ти искаш това, ако знаеш въобще какво искаш...
  • - Според теб не знам какво искам, така ли?
  • - А знаеш ли, хайде сподели... Сподели.
  • - Просто исках да съм с теб, да зная, че ме обичаш, че си с мен, много ли е?
  • - Сега, аз съм виновен, така ли?
  • - Не съм казала, че си виновен.
  • - А какво казваш, днес си с мен, защото така искаш, но аз те познавам, ти не си постоянна в решенията си, днес си с мен, после какво ще ми кажеш „Прав ти път!" хайде, все едно не зная какво правиш, познавам те много добре, мила, знаем се откакто си се родила, въпросът е може ли да си с мен или не и повярвай ми, разстоянието не е проблема.
  • - Познаваш ме, така ли? И какво знаеш за мен, била съм непостоянна, за такава ли ме имаш? Не съм знаела какво искам, така ли? Не, миличък, прав си, разстоянието е най-малкият ни проблем. Проблемът е в доверието. Познаваш ме, така ли, тогава трябва да знаеш, че много те обичам, че си единствения от много време, за когото отварям сърцето си. Да, може да съм била непостоянна, да не съм знаела какво искам, но в случая с теб не е така. Много добре знам какво искам, да съм с теб, но както гледам, ти имаш друго мнение.
  • - Искаш да си с мен, но докога? Докато не ти омръзна, докато решиш, че искаш някой друг, виж, мила, аз не искам игрички, не ми е до това...
  • - Нито пък на мен, защо ме обвиняваш, без да съм направила нищо, без да си ме изслушал, знаеш ли колко рискувах, за да съм с теб?
  • - А аз, аз не рискувах ли?
  • - Така, сладурче, решавай. Този път ти давам бонус, разкарай ме, хайде, нали това искаш? - тя тръгна да става, но той я хвана за ръка.
  • - Вергиния, защо винаги правиш така, защо усложняваш всичко?
  • - Усложнявам, така ли?
  • - Мила, искам да съм с теб, нищо повече, нищо по-малко, да, бях груб, но не искам да те загубя, прекалено ценна си...
  • - Това ли е начинът да ми покажеш, че ме цениш?
  • - Мила... обичам те, харесвам те, обичам усмивката ти, погледа ти, просто ти си с такъв характер...
  • - Характера, дам, е знам що за стока съм, но не споря, не съм идеална, но ако не ти харесвам такава, каквато съм, съжалявам, намери си друга, която по ще те устройва...
  • - Ето, пак почваш.
  • - Никога не съм те лъгала, винаги съм ти била вярна, подкрепяла съм те, обичала съм те, разбирала съм те...
  • - Да, така е, но защо винаги го обръщаш на война?
  • - Защото печели,този, който се бори!
  • - А ти за какво се бориш?
  • - За теб, за сърцето ти, за усмивката ти и за целувката, с която ще ме дариш. Обичам те, не искам друг, а само теб.
  • - Ето ти целувката, а сега, мила, разбери едно, когато искаш нещо, първо си помисли, как ще се чувстваш, когато го загубиш и чак тогава се бори, ако ще и с цената на живота си.
  • - Затова те обичам, защото си баткото, който прощава и винаги дава разумни съвети.
  • - А ти си моето малко момиченце, което само си намира ядове.

Те се целунаха. Луната грееше по-ярко, децата викаха, вятърът подухваше, а едно момиче и едно момче разбраха, че любовта не е само борба, но и примирение с другия...

© Вили Мотовили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??