Част първа
Трети час играеше музиката на мегдана в селото. ХорАта се виеха едно след друго. В единият край имаше опнати маси, препълнени с храна. На челно място седяха младите и родата. Чорбаджи Ненчо женеше дъщеря си и искаше цялото село да запомни сватбата. Беше заклал няколко овце, изкарал беше бъчва с вино. Сам той обикаляше ту из мегдана, ту към къщата си. Игнат, сина му, вървеше като сянка подире му. Затъкнал в пояса си пищов и нож, приличаше повече на хайдутин, отколкото на сватбарин. Неспокойно време беше, не беше за сватби. Знаеше това чорбаджията, ама искаше дъщеря му мъж да има да я варди и мъж да познае, ако стане нещо с него. Кърджалии вилнееха навсякъде, удряха села и градове, а след себе си оставяха само мъртви мъже и насилени жени. Случваше се вечер да виждат в далечината кърваво червени сияния. Гледаха ги, кръстеха се и се молеха на Бога да ги отмине. За сега ги беше опазил. Те и сами си бяха помогнали. Около селото, скътано в Родопа планина, бяха изкопали ровове, наби ...