ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА: ВЕТЕРАНИТЕ
Даргоните бяха попривършили своята работа и доста хора въздъхнаха с облекчение. Странната им форма беше позабравена предвид факта, че облекчаваха страданието.
“Градът на светлината” щеше да разцъфне за нов живот, а може би и така трябваше да е.
Толкова много и различни неща се бяха случили на тези човешки същества. Те искаха да съхранят своя живот и да получат изкупление. Тук бяха сред свои.
След така наречения ритуал на пречистване, те образуваха специална група, която искаше да получи пълно опрощение и да започне наново.
Имаше един доброволец на име Асин Ман, който искаше да ги интегрира и да им даде втори шанс.
“Градът на светлината” беше разделен на две части – една за дълбоко провинените убийци и втора – за онези, осъзнали грешката си.
В средата на този град имаше огромен обелиск, осеян със странни йероглифи. Той беше със странна форма и целта му беше да приюти най-способните ветерани, които се опитваха да живеят добродетелно.
Те можеха да живеят там ...