76 мин за четене
ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА: ВЕТЕРАНИТЕ
Даргоните бяха попривършили своята работа и доста хора въздъхнаха с облекчение. Странната им форма беше позабравена предвид факта, че облекчаваха страданието.
“Градът на светлината” щеше да разцъфне за нов живот, а може би и така трябваше да е.
Толкова много и различни неща се бяха случили на тези човешки същества. Те искаха да съхранят своя живот и да получат изкупление. Тук бяха сред свои.
След така наречения ритуал на пречистване, те образуваха специална група, която искаше да получи пълно опрощение и да започне наново.
Имаше един доброволец на име Асин Ман, който искаше да ги интегрира и да им даде втори шанс.
“Градът на светлината” беше разделен на две части – една за дълбоко провинените убийци и втора – за онези, осъзнали грешката си.
В средата на този град имаше огромен обелиск, осеян със странни йероглифи. Той беше със странна форма и целта му беше да приюти най-способните ветерани, които се опитваха да живеят добродетелно.
Те можеха да живеят там ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация