Демокрацията - овехтялата и модерната

Както твърди Панглос /„Кандид“ – Волтер/, ние живеем „в най-добрия от възможните светове“. Или: „— Доказано е — казваше той, — че нещата не могат да бъдат другояче и понеже всичко е създадено с някаква цел, всичко по необходимост е създадено с най-добрата цел. Забележете, че носовете са създадени, за да носят очила, и затова ние имаме очила. Краката са очевидно сътворени, за да бъдат обувани, и затова ние имаме панталони. Камъните са образувани, за да бъдат дялани и с тях да се изграждат замъци, и затова негово превъзходителство има един много красив замък. Най-великият барон на провинцията трябва да бъде най-добре настанен. И тъй като свинете са създадени, за да бъдат изяждани, ние ядем свинско цяла година. Следователно тези, които твърдят, че всичко е добре, са казали една глупост, трябва да се каже, че всичко е най-добре.“

Е, това той е твърдял преди повече от 200 години, но правилността на света се променя заедно със света. Значи и днес сме жители на най-прекрасния свят. Дори в още по-пркрасня от най-прекрасните светове. И, разбира се, живеем в най-прекрасния обществено-исторически строй.

Което не е ново за нас. Та допреди три десетилетия живеехме в друг най-прекрасен свят. И никой не го оспорваше. Камо ли да посмее да не е съгласен с твърдението…

А днес сме в демокрацията.

За която разни лекомислени и безотговорни хора твърдят, че не е строй, а просто система за управление. Но ние не им обръщаме внимание, нито се опитваме да ги оборим с факти. Първо – къде да ги намерим? И – второ… Няма да позволим на реалността да развали усещанията ни, нали?

Някога, в древния свят… Абе, не баш в целия свят… И не точно в по-голямата част… А и не толкова в напредничавата Античност… Даже не в културно-цивилизования Запад /по някаква неправилна случайност Западът на континента е бил място, обрасло в гори, където са се въдели облечени в кожи и трепещи се с боздугани други предхора диваци, пък Европа са наричали мястото, където започва мракът – Ереб, демек – Балканите, според погледа насам откъм цивилизования свят, а народите в региона, наричан днес Близък Изток, са поставяли основата на цивилизацията… Уф! / та не в истинското място на демокрацията и демократите /напомням – там, на Запад, дискусиите са се водели с тояги и колове/, абе – казано направо – в един град, наречен Атина, е имало демокрация. В един! За известно време! Имало…

Градът го управлявали с гласовете си всички правоимащи граждани. Демек – плащащите данъци, признати за граждани, отговарящи на собствените си закони.

Колкото там били – нейде около няколко хиляди…

Жените нямали никакви политически права. И феминистки не се въдели. Нямали и време да се завъдят, дезинфекцирали ги бързо.

Децата също си чакали реда – ако оцелеят до известна възраст и спечелят някоя пара… Тогава – да!

Робите пък хич нямали права. Ни граждански, ни човешки. Така било през демокрацията – инструментите се делели на три: мъртви /мотики, лопати/, живи /магарета, волове/ и говорящи /роби/…

Те това е истинската демокрация. Като днешната – едно десетина процента решават проблемите, останалите… Останалите по-късно, в наше време, получават право да гласуват. Не да решават!

А гласовете тогава били напълно равностойни. Гласът на рибаря или грънчаря бил равен на гласа на философа или поета. Демокрация, бе – нали ви казах, всички са равни…

Някакъв философ – Сократ се казвал, бил нарочен от демократите. Преподавал неправилни неща на младите. Поне така считали рибарят, грънчарят, колесничарят. Защото при демокрацията има равенство – не може един, под предлог, че е учил и знае, да бъде считан за авторитет. Като е толкова умен – къде са му парите?

Е, решили с вишегласие демократите, че Сократ не само не е прав, ами и вреден. И го принудили да изпие отровата. Което той направил с удоволствие, щом видял кои са му опонентите…

Така е – и днес ни обясняват: демокрацията изисква власт на мнозинството. Не е важно кои са в това мнозинство, важното е да са повече…

Така на власт са извикани Мусолини и Хитлер – напълно законни демократи, не като разни вредни революционери.

И сега на Запад грее Слънцето Бай Дън – макар в междуушието му отдавна да е тъмно. Ама демокрация – преброиха повече бюлетини за него, за опонента му останаха по-малко /изгорени, захвърлени, непреброени - не влизат в демократичните сметки/…

А демокрацията се и променя. Когато и комуто е нужно…

Има, да речем, хора с шест пръста /аномалия, но има!/. И те са – нейде под 1% от човечеството. Но…

Именно – НО!

Демокрацията, казват модерните демократи, изисква малцинството да поставя правилата. И да бъде почитано като мнозинство. Петопръстите трябва да се променят – сами. Един пръст ще цепят ли, какво ще правят – но да стават като правилното малцинство.

И никакви ограничения на шестопръстите!

Ако искат – ще пропагандират сред децата цепене на пръсти. Не е като цепене на задници, нали? И ще се кефят в компанията на малките шестопръстчета. И ще…

Ама нейде нормалните не искали да се повреждат сами, по чужд акъл. Примерно, в Унгария забранили пропагандата сред малолетните на правилните шестопръсти идеи. А в Полша цели региони – две трети от страната, решили да не допускат налагане на интересите на шестопръстите над интересите на мнозинството…

Вой! Върховите демократични оценители – които никой не е избирал, защото малцина имат понятие какви хора са нужни за поръчки там – та, оценителите от ЕК поставили за решаване въпросите за изключване на двете държави.

Тъй като… УжасТ! Тъй като не приели мераците на изкелефеченото малцинство за норма. И под предлог, че са именно те мнозинството, не желаят да изпълняват капризите им…

Ами – демокрация…

Която винаги зависи от думата на Главния демократ…

И от тоягите зад него…

Моля за иввинение, че няма да мога да отговоря на коментарите до два-три дни. На село ще съм.

Много интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/