Mar 10, 2019, 12:33 AM

Deus vult! 

  Prose » Others
940 1 4
14 мин reading

(монолог на Канцлера на Небесната Ескадра)

 

Ако никога не сте видели нашите бури, вие никога няма да ни разберете! 

Не ще разберете способностите на нашите безумни души

към падане на самото дъно на бездната, 

където всичките закони на Вселената губят своя първоначален смисъл, 

и после – извисяване в стремителен полет нагоре в задпределни висоти,

където от рубинените опашки на изгарящи комети някой,

недостижимо велик, изтъкава платното на реалността! 

 

Първоначално слънцето припича ласкаво – като целувка на младенèц.  

От време на време слънечевата светлина започва да прикрива рехавите бели облаци. 

После те стават повече, скупчват се в компаня, докато следващия порив на вятъра

окончателно не ги оформи в огромни петнисти масиви. 

И те буквално дебнат и примамват иззад хоризонта

стичащия се по раздиращи стоманени ръбове оглушителен буреносен фронт. 

Скоро бляскавата стомана ще бъде покрита със завеса от косите на проливни дъждове. 

По силата на своето приближаване гръмотевичната буря

започва да засмуква и поглъща в себе си звуковете. 

Първи изчезват всички звуци от присътствието на човека – 

шумът от автомобилните двигатеи по пътищата,

бученето на едва забележимите аеробуси, които газят из мъглата към летищата.

След тях ще замълкне гората, а след нея и полето ще замре.

Над главата беззвучно започва да брули свиреп, пепелно-жълт вихър, 

който постепенно нагъва спирала около все още невидим център. 

Наблизо изплашена ще кресне птица.

Пронизително ще заскърца пантата на ръждив ветропоказател, 

който дословно сякаш отваря вратата за редки, но огромни капки топъл дъжд. 

И дъждът ще донесе със себе си миризма на прясно напукан камък. 

А после ще настъпи непоносимо дълга пауза… 

 

Усещане за време се появява само когато нещо очакваш, 

нещо най-важно, способно да измени целия живот ведъж и завинаги. 

И в дандения момент това е главното – 

възникващ на мига и властващ в центъра на върха хаос на кръгия пробив, 

посредством който се вижда черния бездънен космос 

и безкрайно далечните, пулсиращи разноцветни звезди.  

Единственото нещо, което истински ти се иска в този момент – 

да разкъсаш гърдите си с голи ръце,

да изтръгнеш от там агонизиращото сърце и с див, въсторжен вопъл,

да го протегнеш за среща с първия удар на мълнията. 

Ти не мислиш за смъртта, на теб не ти е известен страха от съмнението. 

Ти яростно искаш да станеш съпричастен към обкръжаващото те величие! 

Да станеш част от тази неописуема сила,

едновременно съзидаваща и унищожаваща света!

Сила, заличаваща границата между очевидното и въображаемото! 

Сила, проявяваща се в сладостния привкус на брезов сок и блясъка на рубин, 

сътворен от мазните капки на венозната кръв, стичаща се за части от секундата

в момента на падането ѝ върху прохладните мраморни стъпала на храма! 

Сила, съчетаваща отговорността на личния избор 

с импулсивния порив на разярените тълпи!

За да стане такава тази сила, ти трябва да пожертваш своята уникалност,

хвърляйки я в огъня на безумието. 

Всичко останало така и не е важно. Така незначимо. 

Така оскърбително логично за истинското разбиране на нещата и себе си. 

 

Не-е!.. Ако вие никога не сте видели нашата гръмотевична буря, 

тогава никога не ще надникнете в душите ни. 

А нима така много искате това?!

Но помислете: действително ли сте готови за него?..

 

Ако не сте видели нашата зора, никога няма да разберете

какво ние влагаме в думата “безсмъртие”.

Защо сърцата ни са пълни с възторжен покой и необуздана смелост?

Защо заспиваме щастливи?

За нас животът е принудително очакване на последната битка!

Най-прекрасната битка в историята на света,

където ние прекрачваме в огъна на Армагедон,

прославяйки милостта на Създателя и унищожавайки всичко по Неговия път!

Ние сме последната искра на Всемирния пожар, падаща в нозете на Творца.

Ние сме облекчителната въздишка на Победителя,

първия слънчев лъч, отразен в Неговото издигнато острие на меча.

 

А после?.. Никой не казва какво ще се случи след това.

Тогава ще настане зора. Първият изгрев на новия свят!

Какъвто винаги сме го очаквали през цялата история на нашето съществуване –

обикновен, свещен като щастието изгрев, без противоречя –  

необратима линия на перехода от черно в бяло, другата страна на дъгата.

 

Изгревът започва с разбирането, че скоро ще настъпи.

Нещо неописуемо, но очевидно изпълва съзнанието,

насърчавайки го към изменение линията на поведение по отношене към света.

Иначе, простичко казано: просветление, разсъмва се.

Изгревът действа като химична реакция. Като нотите в мелодията.

И тази мелодия е толкова приятна,

че предизвиква тънък хлад по върховете на невролептичната мрежа.

Иначе, простичко казано: тръпки по кожата.

И, разбира се, прохлада. Това вече е от областта на физиката.

Поезия на появата на частица от нищото.

Просто казано: това е като мисълта.

Прохладата се разпростира от най-тъмните ъгли на гората,

сковавайки със звънка паяжина все още топлите от лунна светлина камъни

и ги превръща на мига в огледала, които отразяват същата тази –

другата страна на дъгата, където черното преминава в бяло.

Иначе, простичко казано: папратът избледнява.

Тук навсякъде цари магия – големи изменения, неизбежни парадокси.

Някой призовава еднорог, някой посява цветя в открития космос.

Територия на екзистенциалния хаос, родина на законите на физиката.

Но за коренното население, тоест за нас, това просто няма значение.

Важното е, че словосъчетанието “не може да бъде” за нас няма смисъл.

Слушате ли как растат и се напукват кристалите,

чувате ли трескавия шепот на процепа,

през който прониква зародиш на енергия,

на която някога ѝ е било съдено да се превърне в мълния?

И усещате ли как оттичащи като димящи горски ручеи сенки

отнасят със себе си най-дълбоките, предизгревни сънища на грешниците?

Всичко във всичко, случайното в определеното, цялото в частичното;

насмешливо присвитите възпалени очи на смъртно ранен герой

и послевкуса от първата целувка върху устните на разбудената принцеса;

монотонното въртене на мелничарското колело

в най-отдалечения ъгъл на Вселената, в покрайнините на родното село.

 

Ние не победихме смъртта. Ние поробихме нейната мечта.

Издигнахме нерушими монолити на теони по целия свят.

Всеки теон съдържа генни образци на стотици поколения от народа ни,

също и на всички, които искаха да видят нашата зора.

Всеки теон се охранява от армия герои, безумни и всеотдадени,

способни сами да победят цели цивилизации.

Цялата история на теоните – това е история на огнища на добродетели и величия,

възпитание на единомислие и абсолютната преданост към идеята.

Така благороден човек никога не е бил!

Днес за милиони ваши предци ще настъпи най-важния изгрев в техния живот.

Заедно с пропукването на зората и първите слънчеви лъчи

ние ще им върнем този живот и те ще получат всичко,

което човечеството е научило през последните хилядолетия.

Те ще заселят нови галактики, ще създадат империя,

ще заслужат своя Император и под неговите знамена

ще се сражават на страната на Създателя

в последната битка на Апокалипсиса.

 

И вие ще видите всичко това, единствено ако Той ви върне душата.

Но това ние с вас ще разберем само на разсъмване.

И това може да е последното нещо, което ще видим заедно.

Но съгласете се: то си заслужава!..

Deus vult!*

 

=========

© Tyto ALBA

© Албена Тотина All rights reserved.

* Deus vult! (лат. – “Бог иска това!, Бог го желае” или “Божията воля”) – боен вик-призив, провъзгласен за първи път от папа Урбан II на Клермонския събор (27 ноември 1095 г.) при обявяването на Първия Кръстоносен поход; фразата-девиз “Deus lo vult” (лат. – “Tака иска Бог”) се изписва под герба върху знамената на Ордена на Светия Йерусалимски Гроб Господен (католически военен орден), който фактически се превръща в лозуг по време на всичките Кръстоносни походи.

The work is a contestant:

Монолог »

25 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Галя, за мъдрите и точните думи в твоя коментар и както казваш щом като поне "...един човек е приел посланието, то работата на твореца е свършена" - с това съм напълно съгласна. Това е абсолютната награда за моите усилия, които не са отишли напразно. Редките одобрения напоследък и все по-зачестилите случаи на неразбиране, дори "агресия", за която споменаваш (аз я приемам повече като провокация - нормално е, отдавна мина времето, когато пишех за "...обича ме - не ме обича... " ), се явяват като катализатор и стимул да продължавам да пиша и провокирам мисълта у хората.

    Btw, един голям вдигнат палец нагоре за "кралете на метъла" Manowar и тяхната "Revelation"
  • Поздравления, Албена! Прочетох два пъти. Втория път – само за удоволствие. Давам глас, макар че това няма особено значение. Когато едно нещо клони към съвършенство и излиза от рамките на общоприетите истини, понякога то може да породи и агресия, освен възхищение. И дори повече агресия, отколкото възхищение.Психология на възприемането. Тя също е мощна наука както физиката, която споменаваш често в творбите си. Някои театрални режисьори обичат да казват, че спектакълът е предназначен за един човек, независимо колко души са присъствали, защото ако един човек е приел посланието, то работата на твореца е свършена. И няма значение дали числото на зрителите е било две, двадесет, двеста или две хиляди Докато четох се сетих за Revelation, на групата Manowar. Темата е подобна и текстът и музиката – вдъхновяващи. Благодаря за Deus vult!
  • Благодаря, Ирена!
    Хе-хе... аз съм много по-любопитна да разбера кой и с каккво чак толкова съм "ужасила", че дори и думичка не е оставил, след като е белязъл творбата ми с такава негативна оценка. Знаеш ли, много повече ценя критиката (не заяждането, не "тролщината", а именно - градивната критика), отколкото едно натруфено и напудрено, превъзнесено хвалебствие... Благодаря, че ти задаваш този въптос вместо мен (току-виж и за нахална ме обявят, че ги питам ), но съмнявам се, че ще получим някакъв отговор. М-да, много по-лесно е да се изплюеш и отминеш, нежели да се върнеш и замашеж следите си. Както казваш: "...Вкусове - разни. Реакции - разни".
  • Че не на всеки ще му хареса - разбирам. Ама пък за който е "Ужасно", бих искала да разбера защо според него е ужасно. Но... хора разни. Вкусове - разни. Реакции - разни.
Random works
: ??:??