7 min reading
Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, защо не ме събудихте?
- Пътувала си дълго и трябваше да си починеш. Сега седни да закусиш, а после ще ми помогнеш със зеленчуците.
Прислугата сновеше насам-натам и всички бяха любопитни да се запознаят с новата необикновена помощничка в кухнята. Господарят на замъка не се появяваше. Той стоеше във всекидневната и гледаше през прозореца невиждащо. Вече бе забравил за новата работничка.
Занизаха се дните. Граф Уилямс вършеше общо взето едно и също - сутрин ставаше късно и не закусваше, а пиеше кафе до прозореца, където продължаваше да гледа меланхолично. Следобед ходеше на обиколка из владенията си. Махаше капаните с яд и пускаше животните оттам. Очакваше нещо да се случи. Имаше сведения от пр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up