В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука... Доктрина и мил трепет... В безкрайната интерпретация и краен ежедневен откъс. И книгите, който преминават столетия, обобщена човешка същност, търсени и отричани, въздигнати в класически култ, позабравяни и отново възкръсващи. Топло докосване, съхранена борба, нов чувствен порив, празничен акорд, убиваща мъка...
   Човекът с кашоните. В промоционалния период на намалените „ноутбуци”.
В матрицата на „мрежата”. В дъжд и пек, в тъмната утрин, по уличното платно, върху пазарска количка, следвана от друга четириколка. В ръце, кашоните – книги... Изхвърлените любовни романи на предците, еднократно прочетени. Без възможност за повторение. Прередените истини, скрити по тавани и мазета, поели дъха на мухъл и тлен.
„Искате ли да ви донеса стари книги? Класика?”
„Вижте, не се търсят. Летни романчета, криминалета. А, рекламираните – те се печатат и продават...”
  После на сергията. Редиците на книжните сергии... Площад ”Славейков”. Пазарски тротоар. Употребявани учебници. Романче за левче...
  Вековни скриптории, тъмни аутодафета, философска нетърпимост и противоборствени доктрини.

„Бях млад, дарен с любовна страст
живеех, сладко беше,
където гръмне весел глас,
кракът ми там ситнеше!

Но с патерица старостта
удари ме лукава.

От демони как бих се отървал?
Крепи ме здравата духовна връзка!

Дивна звезда сияе,
все по-далечна тя е,
ала ни стигва пак,
за да дочуем как            /Произволно избрано: „Фауст”  Й. В. Гьоте
нежно звънти!”                             превод: Кр. Станишев/

  Пада вечерта книжното тяло, опразва сергиите...
„Пиета, синьоре!...”
  Не ще успея да запомня и бъда една Книга. Нито ще успея да пренеса твореното на слепия аед, но дълго ще пазя усещането за многото поезия, творена и претворявана, с далечен отзвук на езика, отломка на вавилонското стълпотворение, обрамчена в електронния четец. Притискан от „авторския” надзор и меркантилните издателско-критически дни на обезличаването...
Едно обхватно и крайно усещане за психична диагноза и жизнена тленност в
полета и светлината на Музата Поезия...
    В състезанието на новото хилядолетие не са потребни избрани слова. Историите, струпани и подредени, браузърно изискуеми и безкрайно споделени. Профили в социалните мрежи, потребители на писано и магично присъствие, кауза харесвана и друга, наивно продавана.
Медийни наблюдатели, излъчван пленарен дебат. Законно формулирани постулати, статистически обозрими, снижават търсени рими, в повтаряем визуален обхват. Взетия видимо повторен, ритмично рапиран стих...
Решение и избор, размит и превратен с далечни класични препратки.
  Къде е доброто, кое е злото? Необходимостта журира в историческите справки, неизвестно развитие, свързано потребление. Някъде в „общите условия” на договорните права и задължения.
  Новият „Фауст” на споделянето, „+ потребители”, „златен клиент”, принцът на мрежата, неспокойният човешки дух, в плен на вечното съмнение...

„Ренесансът не е нещо, с което можеш да направиш каквото и да било... но колко важно е било това място за историята и как изборът ти тук би могъл да промени съществено хода ù.”           
                                                /Р. Залезни&Р. Шекли „Ако с Фауст не успееш...”
        превод: Цв.Георгиева/
  Безжичната връзка между доброто и злото, пряко наследила „червения телефон” неминуемо съществува в крайния ни път, възпявайки по стародавна и материална връзка ”книжното тяло”, някъде в ефирните сфери на определената диагноза...
„Пиета, синьоре!”...

26.12.12

  Сред многото електронни копия на книги, филми, музика, които пазя и общувам с тях почти в моята „локална мрежа”, някъде в едно забравено и прашасало „книжно тяло” бе отбелязана една страница с малко хартиено сърце... Несръчно изрязано, разкривено надписано ... „Обичам те„

  В състезанието на моето хилядолетие, хартиено, детско посвещение...