Диалози с Писателката XI

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.

 Софи, така се казваше детето, не беше на повече от четири и беше очарователна. Със светлокестеняви коси, сплетени на плитка, зелени очи и светла кожа, щеше да се превърна в истинска красавица, също като сестра си.

 Писателката държеше детето в скута си и му обясняваше нещо:

-  Защо слънцето само се показва и скрива?

-  Защото слънцето ни гледа отгоре и от време на време премигва, също като мен и теб. А вечер спи пак като нас и сутрин се събужда преди нас, за да не се успим.

-  А щом сега мига толкова често... да не му е влязло нещо в окото?

Писателката не успя да сдържи смеха си. Реших, че достатъчно съм воайорствал и е време да отида при тях, когато нещо ме спря:

-  Бебел, не ми се смей! – Софи се беше разсърдила.

В първия момент реших, че казва „бебе”, но после я чух как сдъвква „л”-то.

Бебел...

Осъзнах, че никога не съм знаел как се казва Писателката. Винаги я бях наричал „Писателката”, всички я наричаха така. Никога не ми беше хрумвало да я питам как се казва.

Бебел, Бебел...

Повтарях името ù, звуците се въртяха из устата ми като бонбона, топяха се като бучка захар.

Бебел...

Боже, какво беше това име? Аржентинско? Бразилско? Чуждоземно, със сигурност. Но пък толкова... меко. Какво ли значеше?

Бебел...

Колко разточително ми звучеше само. Нищо не знаех за нея – откъде е, на колко е години, къде е семейството ù. Нищо. И това я правеше само още по-прекрасна.

Бебел...

Нищо не исках да знам за нея. Стигаше ми светът ù. Вълшебните приказки, наровете, орхидеите, сребърните ножици, горещият шоколад.

Бебел, Бебел...

Ама че момиче. Една сутрин просто излиза от безлюдната къща и се оказва, че се е нанесла в нея и вътре всичко е на мястото си, сякаш е било там от години. А тя властва в своето малко кралство.

Бебел...

С името ù щях да приспя третата си любов тази вечер. Щях да ù  го шепна вместо приспивна песен. Тръгнах си, без да са ме усетили.